Този крайно нелицеприятен факт бе лъснал в целия си съмнителен блясък по време на вечерята с югославския режисьор. Режисьорът, който съвсем случайно бе носител на две награди „Оскар“, бе вече възрастен мъж с постоянно течащи лиги от устата, така че съпругата му рускиня, облечена в златиста рокля на „Долче и Габана“ (и двадесет години по-млада от него, с почти същата разлика, каквато имаше между Лола и Филип), трябваше да му дава супата лъжичка по лъжичка. Режисьорът имаше изключително опак характер, а жена му беше абсурдна, но все пак той бе жива легенда. И въпреки възрастта му (а за възрастта си човек няма вина), и въпреки глупавата му съпруга Филип питаеше огромно уважение към този човек и от месеци насам очакваше срещата с него.
Целенасочено или просто защото си беше такава, Лола като че ли бе решила да се покаже в най-лошата си светлина. Докато режисьорът обясняваше надълго и нашироко подробностите по следващия си проект (филм за някаква никому неизвестна война в Югославия през тридесетте), Лола не само че не отлепи очи от своето блекбъри, за да изпраща съобщение след съобщение, ами дори стигна дотам, че да отговори на повикването на своя приятелка от Атланта.
— Прибери го! — й бе просъскал Филип. Тя го изгледа обидено, направи знак на сервитьора и си поръча коктейл, назидателно обяснявайки, че не пиела вино, тъй като виното било само за старците. — Престани, Лола! — сряза я той. — Много добре знам, че пиеш вино! И сега ще пиеш това, което пият и останалите!
— Ама аз не обичам червено вино! — изписка тя. — Освен това ми трябва нещо, което да ми помогне да издържа всичко това тук!
След което се обърна нахакано към режисьора и го попита дали има някакви популярни филми.
— Популярни ли? — озадачи се старецът. — Какво това?
— Е, сещате се! — подкани го нетърпеливо Лола. — Филми за нормални хора!
— Какво нормални хора? — попита обидено режисьорът. — Мисля, че мои вкусове твърде изискани за млада дама като вас!
Старецът със сигурност не искаше да я обиди, но очевидно думите му прозвучаха точно така. И Лола автоматично захапа въдицата.
— Какво искате да кажете?! Нали изкуството уж било за хората! А ако хората не могат да го разберат, тогава какъв е смисълът да се занимавате с него?
— Това е проблем ваш в Америка — отвърна режисьорът. Вдигна чашата вино към устата си, но ръката му трепереше толкова много, че разля най-малко половината. — Твърде много демокрация! Тя смърт за изкуството!
През останалата част от вечерта никой повече не обърна внимание на Лола.
После, докато таксито ги откарваше към № 1, Лола се бе извърнала към прозореца и бясно навиваше и развиваше косата си.
— Сега пък какво? — я бе попитал Филип.
— Никой не ми обърна внимание!
— За какво говориш, за бога?!
— Бях игнорирана, Филип! Защо трябваше да идвам с теб, щом ще ме игнорират?
— Нямаше да бъдеш игнорирана, ако не беше направила онази глупава забележка за филмите му!
— Но той е един невзрачен, незначителен старец! На кого му пука за него и тъпите му филми?! О, извинявай! За изкуството му!
— Този човек е гений, Лола! Позволено му е да бъде особняк! Освен това е заслужил напълно почтено уважението на хората! И ти трябва да се научиш да цениш по-добрите от теб!
— Ти да не би да ме критикуваш?! — изгледа го с присвити очи тя.
— Просто отбелязвам, че няма да ти се отрази зле да понаучиш това-онова за живота.
— Слушай какво, Филип! Ако още не си го разбрал, да ти кажа: не поставям никого над себе си! Не ми пука кой какво е постигнал, защото истината е, че никой не е по-добър от мен! Ако ще да е спечелил милион награди „Оскар“! Ти сериозно ли смяташ, че това автоматично превръща човека в по-добър от другите!
— Да, Лола, точно така мисля!
Докато се приберат вкъщи, между тях цареше гробно мълчание. После, подобно на всички останали пререкания до този момент, и това завърши със секс. Това момиче очевидно имаше някакво шесто чувство за моментите, когато той започваше да й се изплъзва, и винаги имаше в готовност по някой и друг сексуален номер. Конкретно тази вечер излезе от банята с бикини без дъно, които разкриваха кола-маската, която си била направила същия следобед, „за да го зарадва“. И той се бе оказал безпомощен в лицето на подобно сексуално изкушение, а на следващата сутрин си продължиха както преди.
И сега, докато се чудеше какво да прави с Лола и докато стилистът почистваше раменете му от падналите косъмчета, покрай витрината на салона мина не кой да е, а самият Джеймс Гуч! Докога ще продължава да се сблъсква с този човек? И как се стигна до всичко това? Макар и живеещи в една и съща сграда, двамата години наред бяха успели да съжителстват в миролюбиво пренебрежение за съществуването си и ето че изведнъж — от онзи следобед в магазина на „Пол Смит“ — Филип започна да се сблъсква с Джеймс почти всеки ден! Нямаше никакво желание да задълбочава познанството си с този човек, но като че ли това бе неизбежно — Джеймс се очертаваше от онези типове, които колкото повече усещат, че са нежелани, толкова повече се натискат да ти бъдат приятели. Както и можеше да се очаква, Джеймс автоматично го зърна между изложените на витрината перуки и с очи, ококорени от изненада, се появи в салона.