А сега той попита:
— Искаш ли да отскочим до Сейнт Бартс? Разполагам със свободна вила от двадесет и трети декември до десети януари. Ако можеш да тръгнеш още на двадесет и трети, мога да те взема с мен — ще летя с частния си самолет.
В този момент в гримьорната надникна асистентът Алън и обяви:
— Имаш посетители!
Шайфър кимна. На прага се появиха Филип и младата му приятелка Лола. Филип бе споменал, че може да я доведе и нея, и Шайфър се бе съгласила — най-вече от любопитство какво ще да е това момиче, което бе успяло да задържи Филип далеч по-дълго от очакваното за него.
— Доведох и Лола — обяви очевидното той.
Шайфър й подаде ръка и чаровно изрече:
— Здравей! Слушала съм много за теб! Най-вече от Енид.
— Така ли? — ококори се Лола, очевидно поласкана.
Шайфър вдигна пръст, за да ги помоли да изчакат, и се върна на разговора си с Бръминджър.
— Та какво ще кажеш? — попита той.
— Страхотна идея! — възкликна Шайфър. — Нямам търпение!
И затвори.
— За какво нямаш търпение? — попита Филип с приятелското любопитство на човек, който някога е бил много близък с другия.
— За Сейнт Бартс. За Коледа.
— О, толкова си мечтая да отида в Сейнт Бартс! — възкликна впечатлена Лола.
— Трябва да накараш Филип да те заведе — отбеляза Шайфър и погледна към него. — Това е един от най-любимите му острови!
— Това е един от любимите острови на всички около нас! — промърмори Филип. — Та с кого ще ходиш?
— С Бръминджър — отговори Шайфър и сведе очи, за да може гримьорът да й сложи спиралата.
— Дерек Бръминджър? — изуми се Филип.
— Същият.
— С него ли ходиш сега?
— Нещо такова.
— Аха — кимна безрадостно Филип и се отпусна на празния стол до нея. — И откога е това?
— От скоро — отговори Шайфър.
— Кой е Бръминджър? — не успя да се сдържи Лола, намесвайки се в разговора им.
Шайфър се усмихна и обясни:
— Един мъж, който някога се е радвал на богатство и власт, но вече няма чак толкова власт. Само повече пари.
— Стар ли е? — продължи Лола.
— Направо древен — влезе в тона й Шайфър. — По-стар е дори от Оукланд!
— Готови са! — обяви Алън, надниквайки в гримьорната.
— Благодаря, скъпи! — кимна чаровно Шайфър.
После отведе Филип и Лола на снимачната площадка. Докато вървяха през лабиринта от коридори, Лола не преставаше да бъбри колко била развълнувана, че е тук, след което се зае да ахка и да охка при вида на толкова много хора, кабели и камери. Шайфър вече разбра защо Енид толкова мразеше това момиче — Лола очевидно въртеше Филип на малкия си, лакиран в черно, пръст. Но пък иначе не беше чак толкова лоша. Беше изключително приветлива и излъчваше някакъв особен чар. Но пък беше толкова млада! В близост до нея Филип изглеждаше като че ли отчаян. Но дори и да беше така, това не беше проблем на Шайфър — както й се наложи да си напомни. Двамата с Филип се бяха разделили преди много години. И нямаше връщане назад.
Хвърляйки последен поглед на Лола, която се отпусна в стола на режисьора в блажено неведение за гафа си, Шайфър стъпи на снимачната площадка и се опита да изхвърли от ума си Филип и неговата приятелка. Сцената, която днес трябваше да заснемат, се развиваше в нейния кабинет в редакцията на списанието и включваше конфронтация с нейна млада подчинена, която имаше връзка с шефа. Сега Шайфър зае мястото си зад бюрото и си сложи реквизитните очила с черни рамки.
— Готови! — обяви режисьорът. — Камера!
Шайфър се изправи и свали очилата си, наблюдавайки свъсено младата актриса, която приближаваше към бюрото й.
— Боже Господи! Ама това е Рамблин Пейн! — изквича Лола иззад мониторите.
— Стоп! — изкрещя режисьорът. Огледа се, зърна натрапницата в стола му и се запъти към нея, за да я изгони.
Шайфър се втурна към него и се опита да смекчи удара, като каза:
— Няма проблеми! Тя е приятелка!
Режисьорът се закова на място, погледна момичето и поклати глава. Едва тогава зърна до нея Филип.
— Оукланд? — възкликна, приближи се до него и го потупа по гърба. — Защо не ми каза, че и Оукланд е тук? — обърна се режисьорът към Шайфър.