— Исках да те изненадам.
— Хей, какво става с теб, човече? Чувам, че скоро започвате „Завръщане при шаферките“, а?
— Точно така — ухили се Филип. — Снимките започват през януари.
Режисьорът кимна по посока на Лола и попита:
— Това да не би да е дъщеря ти?
Шайфър се опита да успокои Филип с поглед, но той отказа да я погледне. „Горкият Филип!“ — помисли си тя.
По-късно, докато се връщаха към центъра на града, над главата на Филип надвисна черният облак на меланхолията — облак, който Лола очевидно не забелязваше. Тя бъбреше ли, бъбреше в пълно неведение за неговото мълчание — за това как получила откровение, докато седяла на снимачната площадка; как осъзнала, че точно там й е мястото; как се виждала пред камерите да прави същото, което правела Рамблин Пейн, защото това никак не било трудно, макар че отстрани да изглеждало точно така; но може би щяло да бъде по-добре да започне свое риалити шоу — шоу за нейния собствен живот, за това как една млада жена като нея превзема големия град, защото животът й наистина бил блестящ, и тя наистина била хубава — не по-лоша от другите момичета в риалити шоутата, та дори и много по-интересна. Интересна е, нали?
— Безспорно — отговори автоматично Филип.
Тъкмо пресичаха моста „Уилямсбърг“, който отвеждаше към Долен Манхатън — район, предлагащ съвсем различна гледка от прочутата по целия свят брегова ивица. Сградите тук бяха сиви и кафяви, ниски и в голямата си част занемарени. Атмосферата излъчваше по-скоро отчаяние и примирение, отколкото надежда за сбъдване на мечтите. Навлизането по тези улици помогна на Филип също да получи откровение. Шайфър Даймънд се бе завърнала в Ню Йорк и бе заживяла с лекота новия си живот. Беше все така прочута и ето че дори вече си имаше приятел. А какво ставаше с неговия собствен живот? Той не бе помръднал ни на йота, от години насам не бе направил нито крачка напред. Променяха се темите на сценариите му, променяха се приятелките му, но не и той. И сега, размишлявайки за предстоящата Коледа, той усети в душата си все по-задушаващо недоволство от живота. Коледите му обикновено минаваха в компанията на леля му — преди ходеха на вечеря в „Плаза“, обаче „Плаза“ вече не беше „Плаза“ — хотелът беше в ремонт, целящ да го превърне в безбожно скъпа кооперация с апартаменти под наем. Което означаваше, че Филип нямаше никаква представа какво ще предложи леля му. А Шайфър заминаваше за Сейнт Бартс. Дори Лола се прибираше вкъщи при родителите си… Внезапно се почувства стар и изоставен, макар да си даваше сметка, че това изобщо не е в стила му. И тогава съзря изход от настъпващата депресия.
— Лола! — възкликна, като пое ръката й. — Какво ще кажеш за Нова година да мръднем към Карибите?
— В Сейнт Бартс? — светнаха очите й.
— Не точно там — отговори той. Нямаше никакво желание да прекарва почивката си, сблъсквайки се непрекъснато с Шайфър и нейния нов любовник. — На друго място. Но точно толкова хубаво, колкото и Сейнт Бартс.
— О, Филип! — хвърли се в обятията му тя. — Толкова съм щастлива! Притеснявах се, че за Нова година няма да правим нищичко заедно! Дори по едно време си мислех, че си забравил. Но сега разбирам, че си го пазил в тайна, за да ме изненадаш!
Неспособна да сдържи вълнението си, тя автоматично потърси майка си, за да й съобщи добрата новина. Беше забелязала, че напоследък майка й се държи много странно, така че реши, че новината може да я зарадва.
Три дена по-късно, в състояние на пълно блаженство, Лола се качи на самолета за Атланта. Мислите й бяха изцяло концентрирани върху пътешествието с Филип — щеше да тръгне на двадесет и седми и да излети директно за Барбадос, където двамата щяха да се срещнат и да отпътуват за остров Мустик. Всяка порядъчна жена бе наясно, че когато един мъж те води на почивка, той иска да провери как се разбирате, когато сте заедно по цял ден, няколко дена подред — и ако почивката мине добре, обикновено води до предложение за брак. Което означаваше, че през седмицата преди пътешествието тя имаше толкова много задачи, колкото и една булка — да си купи бански и гардероб за почивката, да си направи цялостна кола-маска, да отиде да й почистят мъртвата кожа по ходилата и лактите, да си оформи веждите. Докато самолетът я носеше към родния дом, тя си представяше сватбата си с Филип. Ще се оженят в Манхатън, за да могат да поканят и Шайфър Даймънд, и онзи странен писател Джеймс Гуч, и събитието ще влезе като новина в „Ню Йорк таймс“ и в „Поуст“, а може би дори и в някои от таблоидите, и светът най-сетне ще узнае за Лола Фабрикънт! С тези щастливи мисли в глава Лола събра саковете си от лентата и изчака майка си на тротоара пред летището. Всеки един от родителите й караше нов мерцедес, който се вземаше на лизинг веднъж на две години. И сега, докато размишляваше върху лекотата и превъзходството на начина им на живот, Лола усети неочакван прилив на гордост.