— Липсваше ми, мамо! — възкликна тя, докато влизаше в колата. — Може ли първо да отскочим до мода „Бъкхед“?
Това се беше превърнало в задължителна коледна традиция за майка и дъщеря. Откакто Лола замина да учи в университета „Олд Вик“, при всяко нейно завръщане за празниците двете се отбиваха първо в мода. Там Бийтел заздравяваше връзката с дъщеря си, като ахкаше и охкаше над определен чифт обувки и аксесоари, които Лола пробваше, или чакаше пред съблекалнята, за да обсипе с похвали конкретен чифт дънки или рокля на Никол Милър, с които момичето й се показваше. Ала тази година Бийтел не беше облечена за обиколки по магазините. За нея беше закон никога да не се показва на публично място без изправена и изрядно издухана коса, грим и бутикови дрешки, купени с намаление (обикновено панталони и широка блуза, шалче на „Хермес“ и няколко тежки златни огърлици). Ала днес тя като никога бе облечена с дънки и обикновена риза, а естествено къдравата й коса бе стегната отзад на малко кокче. Това беше „работният“ й вид, с който се мотаеше из къщи, когато помагаше на камериерката в определени неща, като например при лъскането на среброто, миенето на кристала от „Тифани“ и преместването на тежките дъбови мебели за подробно минаване с прахосмукачка.
— Без прическа, мамо? — отбеляза Лола с обич, но и с леко раздразнение (животът в Ню Йорк й бе помогнал най-сетне да зърне недостатъците на майка си). — Нали знаеш, че не можеш да се появиш в мода в този вид?
Бийтел се бе концентрирала в прокарването на колата през гъстия ваканционен трафик по магистралата. Подготвяше се за този момент с дъщеря си вече седмици наред, репетираше разговора отново и отново в очакване на трудните откровения — точно както й бе казал психоаналитикът. И сега само отбеляза:
— Тази година нещата ще бъдат малко по-различни.
— Така ли? — изгледа я Лола дълбоко разочарована. Смяташе, че още от пристигането й ще се втурнат по магазините. Но после вниманието й бе привлечено от радиото в колата, настроено на станцията на хитовете от седемдесетте. — Мамо, защо слушаш тези сантиментални глупости?
Бийтел бе отдавна привикнала към пренебрежителните забележки на дъщеря си. Пропускаше ги покрай ушите си, като си напомняше, че в крайна сметка това е нейната дъщеря, която я обича и която не би могла да я ядосва нарочно. Пък и подобно на всички млади хора, Лола също не винаги си даваше сметка за чувствата на околните. Обаче точно този път тази толкова характерна за момичето безчувственост сякаш удари майката право в слънчевия сплит.
— Мамо, не може ли да сменим станцията? — обади се пак Лола.
— Не! — отсече Бийтел.
— Защо?
— Защото аз така казвам!
— Ама тази музика е ужасна, мамо! — изви Лола. — Толкова е… архаична!
Бийтел отмести за момент поглед от пътя пред себе си, за да се обърне към дъщеря си, която седеше нетърпеливо на седалката до нея, присвила раздразнено очи. Изведнъж душата й се изпълни с ирационален гняв. Изведнъж усети, че мрази дъщеря си.
— Затваряй си устата, Лола! — извика майката.
Лола зяпна като риба на сухо. Извърна се към майка си, неспособна да схване какво точно е чула току-що. Лицето на Бийтел бе замръзнало в непроницаема, ледена маска — маска, която момичето бе виждало изключително рядко и само в определени случаи (както когато председателят на училищното настоятелство бе отхвърлил предложението на Бийтел в столовата да се сервира само органична маруля). Ала до този момент подобен гняв никога не бе насочван към Лола, поради което сега тя бе шокирана.
— Говоря ти съвсем сериозно! — потвърди сега майка й.
— Ама аз само исках да кажа… — опита се да се защити Лола.
— Не сега, Лола! — сряза я майка й.
Магистралата пред тях продължаваше. Бийтел си представи четиридесет и пет минутното пътуване в натоварения трафик, което им предстоеше, и реши, че повече не може да издържи. Трябваше да каже на Лола. Взе първия завой за изход от магистралата.
— Мамо! — изпищя дъщеря й. — Какво ти става днес?
Бийтел отби на една бензиностанция и паркира колата. Напомни си, че иначе е храбър човек, човек с чест и достойнство, който е в състояние да се изправи и пред най-трудните обстоятелства и пак да излезе победител.