Ана-Лиза обичаше да се шегува с всичко около себе си, ала Сам усещаше, че тя не се чувства много щастлива с настоящия си живот.
— О, напротив! — отговори тя, когато веднъж той се осмели да я попита. — Нямам нищо против да организирам обеди за събиране на пари, които ще бъдат използвани за закупуване на компютри за бедните деца от Африка! Лошото е, че всички поканени дами пристигат облечени с кожени палта, а после си тръгват с лимузини с частни шофьори.
— Ню Йорк си е открай време такъв — осмели се да отбележи Сам. — Затова няма никакъв смисъл да се бориш с него. Защото винаги ще се намери някоя друга дама, която ще бъде доволна да заеме мястото ти!
Днес обаче Ана-Лиза бързаше.
— Слава богу, че се появи, Сам! — заяви тя, като се втурна нагоре по стълбите. — Иначе нямах представа какво ще правя. Тази вечер тръгваме! — подвикна през рамо.
— Закъде? — попита любезно Сам.
— За толкова много места, че чак ми се вижда налудничаво! Лондон, Китай, а после Аспен! Онова в Аспен като че ли ще бъде почивката, защото в Китай Пол има някаква работа, а китайците не празнуват Коледа. Ще отсъстваме цели три седмици!
Ана-Лиза го поведе по коридора към веселата стаичка, обзаведена в небесносиньо и зелено, която тя наричаше свой кабинет. Отвори капака на лаптопа си и отбеляза:
— Не мога да вляза в интернет! Би трябвало да разполагам с някаква прогресивна безжична система, която ти позволявала да влезеш в мрежата от всяка точка на света, но какъв е смисълът от нея, щом не мога да го направя дори от собствения си апартамент!
Сам седна пред компютъра и пръстите му полетяха по клавиатурата. По едно време отбеляза:
— Странна работа. Сигналът е закодиран.
— Какво означава това?
— На прост език означава, че там някъде има някакъв гигантски компютър, може би дори сателит, който кодира сигнала. Въпросът е къде точно се намира той!
— Но нали сателитите са навсякъде? — възкликна Ана-Лиза. — Например за системите за глобално позициониране или за предаване на телевизионните сигнали!
— Този тук е много по-силен — отбеляза смръщено Сам.
— Възможно ли е да идва отгоре? От кабинета на моя съпруг?
— На него пък защо му е сателитна система?
— Е, нали ги знаеш мъжете! — сви рамене домакинята. — За него това е просто поредната играчка.
— Сателитите не могат да бъдат играчка! — изтъкна Сам с авторитета на възрастен. — Само правителствата разполагат с тях!
— На големите или на малките страни? — опита се да се пошегува Ана-Лиза.
— Съпругът ти вкъщи ли е? Защото ако е тук, бихме могли да го попитаме.
— Той почти никога не си е вкъщи — отговори Ана-Лиза. — Все е на работа. Даже сега смята да тръгне за летището направо от офиса.
— Е, би трябвало да успея да ти оправя компютъра и без него — кимна Сам. — Ще променя настройките ти, ще го рестартирам и се надявам, че ще стане.
— Ще ти бъда много благодарна! — усмихна се Ана-Лиза.
Знаеше, че Пол ще се ядоса много, ако разбере, че Сам е влизал в офиса му. От друга страна, дори и да пуснеше там момчето, тя не възнамеряваше да казва за това на своя съпруг. Но какво точно държеше той там освен рибите си, разбира се? Ами ако нещо се обърка, докато отсъстват? И без това вече бяха създали достатъчно неприятности на съседите си — поставянето на климатици в стените не беше одобрено, така че в крайна сметка Пол разпореди долната страна на френските прозорци да бъде изрязана и външните тела да бъдат сложени там (нещо, което трябваше да направят още от самото начало), но ето че Минди Гуч продължаваше да не й говори. Когато я зърнеше във фоайето на сградата, обикновено подхвърляше хладно: „Е, как е? Радвате ли се на апартамента?“ И отминаваше. Дори и портиерите, които в началото се държаха много любезно с тях, бяха станали надменни. Пол подозираше, че портиерите нарочно не носят пратките му навреме и макар тя да го обвиняваше, че е станал параноичен, същевременно подозираше, че може би е точно така. Имаше и една неприятна случка по повод сако с пайети на „Шанел“, струващо хиляди долари, за което куриерската служба се кълнеше, че е доставено, и което след два дена се оказа оставено по грешка в апартамента на Шайфър Даймънд. Вярно е, че в адреса върху доставката бе допусната грешка, но въпреки този факт Ана-Лиза не може да не се запита дали съседите им не ги ненавиждат. А сега се притесняваше за компютрите на Пол. Ами ако се случи нещо с тях, докато двамата са в Китай?