— Което ще рече — бе заключил банкерът, докато те седяха треперещи пред него, — че дължите триста тридесет и три хиляди долара. И четиридесет и два цента.
„Триста тридесет и три хиляди долара. И четиридесет и два цента“ — повтаряше си тя. Повтаряше си го толкова често, че накрая то престана да има какъвто и да било ефект върху нея. Беше просто число, без никаква връзка с реалния живот.
„Ню Йорк!“ — помисли си сега тя и болка преряза сърцето й. Де да можеше обстоятелствата да са различни! Какъв живот щеше да си живее, далече от ужаса на бедността! За щастие, поне Лола бе успяла да се премести в Ню Йорк, при това с всички предимства на големия град — не както й се бе стекъл животът на Бийтел, когато започна първата си работа като медицински техник в болницата „Колумбия“, където изкарваше по дванадесет хиляди долара годишно. Тогава живееше в стар двустаен апартамент с още три момичета, но иначе си прекарваха весело. За съжаление това не продължи много дълго. Само три месеца по-късно тя се бе запознала с Кем в старата конгресна зала на „Кълъмбъс Съркъл“, на чието място днес се издигаше модерна административна сграда с мол. В онези години там не беше чак толкова модерно. На подредените в дълги редици щандове от шперплат се продаваше едва ли не всичко — от сърдечни клапи до магнити, които уж лекували всичко. В онези времена технологията все още беше само една идея по-напред от вещерството и магията. И така, някъде между клапите от титан и магнитите за връщане хода на рака, тя бе открила Кем.
Той искаше да знае как да стигне до изхода, но ето че малко след това двамата вече отиваха на кафе. Следобедът се проточи в ранна вечеря, след което се насочиха към бара на хотел „Импайър“, където той беше отседнал. Бяха пълни с възторг, младежки плам и надежди за бъдещето и пиеха текила, загледани в центъра „Линкълн“. Беше пролет и фонтанът разпръскваше силни, блестящи струи сребриста вода.
А после правиха секс — от онзи вид, присъщ за хората от 1984, които просто не знаеха друг. Гърдите й бяха едри и тежки — от онзи вид, които почти моментално увисваха, но които имаха един сезон на зрялост, за да привлекат някого. И кого привлякоха? Кем.
В онези години той беше секси. Или поне така изглеждаше за нейното неопитно око. Бийтел не разполагаше с никакъв сексуален опит, така че интересът на Кем към нея я събуди за живот. И тя заживя — тайния, неизследвания, забранения живот. На следващата сутрин, чувстваща се освободена и модерна, тя се събуди, очаквайки да не го види повече. Знаеше, че следобед той трябва да се връща в Атланта. Но за нейна огромна изненада Кем продължи да я преследва дни наред — изпращаше й цветя, обаждаше се, дори й прати картичка от своя град. Тя си събираше подаръците му, но дотогава вече беше срещнала друг мъж, беше се влюбила и беше спряла да отговаря на настояванията на Кем.
Новият мъж беше лекар. През следващите няколко седмици тя даде всичко от себе си, за да поддържа интереса му. Направи се на глупачка, опитвайки се да играе тенис. Почисти кухнята му. Започна редовно да му носи сандвичи в кабинета. В продължение на шест седмици успя да му позволи само целувка (и леко опипване надолу). А след това се предаде. А на сутринта след секса той й заяви, че е сгоден за друга.
Тя се разстрои. А после, когато той спря да отговаря на обажданията й, се отчая.
Само седмица по-късно, по време на редовния си гинекологичен преглед, Бийтел установи, че е бременна. Трябваше да се досети, но бе отдала гаденията и сутрешното прилошаване на състоянието си на влюбеност. Първоначално си помисли, че бебето е от лекаря и въображението й автоматично започна да рисува сцената за това как му казва, как той разбира, че тя е единствената за него, и как се женят. Трябваше да го направят бързо, преди някой да заподозре. Но после, когато излязоха изследванията, стана ясно, че е в края на третия месец от бременността си. Започвайки да брои назад, Бийтел имаше усещането, че целият й живот тръгва назад. И се оказа, че бебето не е на доктора, а на Кем. А после гинекологът заяви, че трябва да го роди, защото вече било много късно за аборт.