Бийтел се разплака, а после се обади на Кем. Още по телефона му каза, че е бременна. Той обаче се оказа на седмото небе и веднага пристигна в Ню Йорк. Нае си стая в хотел „Карлайл“ (с което положи началото на традицията си за харчене на пари, с които не разполага) и започна да я води по романтични ресторанти. Купи й половинкаратов диамантен пръстен от „Тифани“, твърдейки, че иска за нея само най-доброто. Два месеца по-късно двамата сключиха граждански брак в къщата на родителите й в Гранд Рапидс. След церемонията отидоха на вечеря в кънтри клуба. А после се роди и Лола и Бийтел проумя, че всичко, което се бе случило, е трябвало да се случи.
Как обичаше Лола! И макар вече да не хранеше никакви чувства към доктора от младостта си, имаше моменти, когато виждайки, че Лола е толкова красива и умна, Бийтел се изпълваше със странно усещане. Някаква частичка от нея продължаваше да храни надежда, че някога лекарите са допуснали грешка в изчисленията и че Лола всъщност е дете на прочутия онколог Ленард Пиърс.
Сега Бийтел Фабрикънт стана от тоалетката си и се запъти към спалнята. Застана пред еркерния прозорец и се загледа в зелената морава на игрището за голф. Какво ще стане сега с нея и Лола? Вярно, че не й беше за първи път да се пита какво би станало с тях, ако нещо се случи с Кем. Когато ходеше на ежегодното си поклонение при скъпата си мамичка във Флорида, тя често си представяше как някой трактор го удря и той умира на място. Представяше си се и в траурни дрехи, с черна шапка и черен воал (макар че вече никой не носеше подобни шапки) как организира скъпа заупокойна служба за Кем в голямата църква, в която ходеха всички от тяхната черга. Казваше си, че никога повече няма да се омъжи. Но към картината на загубата се добавяше и една малка фантазия. Представяше си как продава къщата и как вече е свободна да си живее живота така, както й харесва. И като нищо се мести да живее в Италия като онова момиче, което е написало „Под слънцето на Тоскана“.
Но това би било възможно само ако къщата имаше някаква стойност. Банкрутът не беше част от сделката, наречена брак! И имаше моменти — кошмарни моменти, — когато Бийтел започваше да се пита дали няма да й бъде по-добре без Кем. Минаваше й през ума, че ако го напусне, може да се премести в Ню Йорк и да заживее при Лола в онзи сладък малък апартамент на Единадесета улица.
Оказа се обаче, че дори и за това няма достатъчно пари. Стана ясно, че не могат да си позволят да плащат дори и наема на апартамента — поредният грозен факт, с който Лола трябваше да бъде запозната.
Потънала в мисли, Бийтел не усети кога дъщеря й е влязла в спалнята. Обърна се и се стресна.
— Виж, мамо — започна Лола, присядайки внимателно на ръба на леглото, — мислих по много неща. — Бързият оглед на къщата, който бе направила, й бе разкрил, че нещата са дори още по-зле, отколкото си представяше: сиренето в хладилника бе обикновено, бяло, а не деликатесно; безжичният интернет бе изключен, а кабелният им план — сведен до минимум. — Та стигнах до извода, че не е необходимо да работя за Филип. Бих могла да си намеря и друга работа. Истинска. Може би нещо в сферата на модата. Или да започна да вземам уроци по актьорско майсторство. Филип познава всички в този бранш, така че няма начин да не познава и най-добрия учител! Освен това съм сигурна, че ще бъда добра в тази работа! Гледах Шайфър Даймънд и изобщо не ми се стори трудно! Бих могла да пробвам също така и с някое риалити шоу. Филип твърди, че напоследък пускат все повече такива. А правенето на риалити шоу не изисква никакъв талант!
— Лола, скъпа! — извика Бийтел, трогната от желанието на дъщеря си да помогне в създалата се ситуация. — Това би било чудесно! Но стига да можехме да си позволим да те издържаме в Ню Йорк!
— Какво искаш да кажеш? — изгледа я с присвити очи Лола.
Бийтел поклати глава и отговори:
— Вече не можем да си позволим дори наема за апартамента ти! Никак не ми се искаше да ти го казвам, но истината е, че вече съм уведомила компанията собственик. Ще ни освободят от наема в края на януари.
— Какво?! — ахна Лола. — Освободила си се от апартамента ми зад гърба ми?!
— Не исках да те тревожа — заоправдава се майка й.
— Как можа да направиш такова нещо! — изкрещя Лола.
— Скъпа, моля те! Нямах друг избор! И като съм тръгнала да ти казвам, трябва да знаеш, че в края на януари си отиват и двата мерцедеса!