— Мамо, как можа да допуснеш да се стигне до всичко това?!
— И аз не знам! — проплака майка й. — Вярвах на баща ти! И ето какво ни сервира този човек! А сега ще трябва да живеем в някой тъп общински апартамент, където никой не ни познава, и ще трябва да започваме всичко отначало…
— Ха! Ти да не би да очакваш от мен да живея в общински апартамент?! — изсмя се Лола. — При това с теб и татко? Не, мамо! Не мога да го направя! Няма да напусна Ню Йорк! Не и след прогреса, който направих там! Защото оставането ми там е единствената надежда за нашето семейство!
— Но къде ще живееш? — изплака Бийтел. — Не можеш да останеш на улицата!
— Ще живея при Филип! — отсече дъщеря й. — И без това вече на практика живея при него.
— О, Лола! Да живееш с мъж, при това преди сватбата! Какво ще си помислят хората?!
— Мамо, нямаме никакъв друг избор! А освен това когато двамата с Филип се оженим, никой няма да си спомня, че сме живели заедно без брак. Не забравяй, че Филип е тъпкан с пари! Току-що му платиха един милион долара за някакъв сценарий! А когато се оженим… — обяви Лола и се загледа в далечината, — все ще измислим нещо. Да знаеш, че ако не беше леля му, сигурно отдавна да ми е направил предложение! Тя непрекъснато слухти и си пъха носа в нашите работи! Добре, че е дърта! Може пък да получи рак или нещо такова и да си освободи апартамента! И тогава вие двамата с татко можете да се преместите при нас!
— О, скъпа! — възкликна Бийтел и се опита да прегърне дъщеря си.
Но Лола се отдръпна. Знаеше, че ако майка й я докосне, тя ще се разпадне и също ще се разреве. А сега не беше моментът за проявяване на слабост. И като че ли събуждаща част от някогашната легендарна сила на майка си в лицето на опасността, тя се изправи и заяви:
— Хайде, мамо! Отиваме в мода! Може и да нямаме пари, но това не означава, че трябва да се изоставя! Все трябва да е останало нещо в твоята кредитна карта.
12
Били Личфийлд пътуваше във влака за Спрингфийлд, щата Масачузетс, когато сестра му се обади, за да го информира, че майка му се е подхлъзнала на леда, паднала, счупила си бедрото и сега се намира в болница. Нещастието се случило на връщане от хранителния магазин. Щяла да живее, обаче тазът й бил разбит на дребни парченца. Хирурзите щели да съберат таза й с помощта на метални пластини, но докато оздравее, щяло да мине доста време. Възможно било обаче до края на живота си да остане в инвалиден стол. Все пак била само на осемдесет и три и като нищо можела да изкара още десетина-петнадесет години.
— Аз нямам време да се грижа за нея! — изплака сестрата на Били, Лаура, по телефона. Лаура беше корпоративен адвокат и самотна майка, два пъти разведена, с две деца — на осем и на дванадесет години. — Освен това не мога да си позволя да я изпратя в старчески дом! Знаеш, че Джейкъб влиза в колеж следващата година и разходите ще ми дойдат твърде много!
— Всичко ще се оправи, не се тревожи! — отговори Били. Приемаше новините много по-спокойно от очакваното.
— Как ще се оправи? — изрева сестра му. — Щом веднъж се случи подобно нещо, всичко останало се сгромолясва!
— Тя все трябва да има някакви пари — опита се да разсъждава логично Били.
— Откъде ще ги има?! Не всеки е богат като твоите приятел чета от Ню Йорк!
— Напълно съзнавам как живеят хората! — контрирал Били.
— Слушай какво! Ще се наложи да се върнеш в Стретъм, за да се грижиш за нея! — извиси предупредително глас сестра му. — Все пак е ходила в хранителния магазин заради теб! Знаеш, че обикновено пазарува само в четвъртък сутрин! — добави с обвинителен тон, сякаш вината беше негова. — И е изляза специално заради теб!
— Благодаря ти, скъпа — промърмори Били и затвори.
Загледа се през прозореца. Влакът наближаваше Ню Хейвън и гледката ставаше все по-познато безрадостна и депресираща. Връщането вкъщи го изпълваше с неудобство и тъга — не бе имал нито щастливо детство, нито щастлив дом. Баща му — ортодонт, който бе убеден, че хомосексуализмът е болест и че жените са втора категория същества, се бе отнасял с презрение и към Били, и към сестра му. И когато преди петнадесет години се спомина, всички решиха, че е за добро. Въпреки това Лаура открай време ненавиждаше Били, защото бил любимецът на майка им. Той бе наясно, че сестра му го мисли за безотговорен и че не може да му прости, задето майка им му позволи да учи безсмислени неща в колежа — история на изкуството, музика и философия, с други думи — все неща, с които не се печелят пари. Били от своя страна смяташе Лаура за скучна. Тя бе толкова обикновена, че той не можеше да се начуди как природата е могла да го дари с толкова безлична сестра. Тя беше сухарка — пълно олицетворение на всичко, в което Били се страхуваше, че би могъл да се превърне човешкият живот. Беше напълно лишена от страсти — както за живот, така и в живота, благодарение на което страдаше от склонността да прави от мухата слон. Поради всичко това Били допускаше, че и сега сестра му преувеличава състоянието на майка им.