Тази година си беше като всяка друга година. С едно изключение — Сам си имаше тайна.
Ала благодарение на една случайно подхвърлена реплика на Роберто Минди бе разбрала, че Сам е ходил в апартамента на семейство Рейс точно преди Коледа, за да й помогне нещо с компютъра. Обикновено синът й не пропускаше да й каже подобно нещо, ала ето че Коледа мина и замина, а той все още не бе споменал нищо. Това бе повече от странно и Минди не пропусна да го обсъди с Джеймс.
— Защо ще ме лъже? — зачуди се тя.
— Не те е лъгал. Просто е пропуснал да ти каже. Има огромна разлика — отбеляза спокойно Джеймс.
По време на вечерята в китайския ресторант Минди реши, че пропускът на сина й е продължил вече твърде дълго.
— Сам? — изгледа го хитро тя. — Имаш ли да ми кажеш нещо?
За момент детето се уплаши. Автоматично осъзна какво има предвид майка му и се ядоса, задето не бе казал на Роберто да си държи езика зад зъбите. Всички на № 1 бяха толкова любопитни! Защо не си гледат собствената работа, а си пъхат носовете в чуждата?!
— Не — отговори сега той и благоразумно натъпка устата си с храна.
— Роберто ми каза, че точно преди Коледа си ходил в апартамента на семейство Райе!
— О, това ли! — преглътна Сам. — Да бе. Онази дама, как й беше името, не можеше да си включи компютъра.
— Колко пъти съм ти казвала да не наричаш жените „дами“? Запомни — жените са си „жени“! — скастри го майка му.
— Окей — махна с ръка момчето. — Онази жена си имаше неприятности с интернет връзката!
Минди въобще не обърна внимание на явния сарказъм на сина си и продължи разпита:
— И това ли е всичко?
— Аха! — кимна Сам. — Кълна се!
— Искам да ми разкажеш всичките си впечатления оттам! Има ли нещо ново? Нещо интересно?
— Нищо особено — сви рамене момчето. — Просто апартамент.
Сам не бе споменал нищо на майка си по този въпрос по една-единствена причина — все още не се бе научил как да я лъже, без да го хванат. Бе наясно, че в крайна сметка Минди ще успее да измъкне от него, че Ана-Лиза Райе му е дала ключовете от жилището си, и тогава ще ги изиска от него и веднага ще отиде да души из апартамента.
И точно така стана.
— Сам? — погледна го лукаво майка му, когато се прибраха. — Какво криеш от мен?
— Нищо, бе! — опита се да се защити синът й.
— Защо тогава се държиш толкова странно? Очевидно си видял нещо! И Ана-Лиза Райе те е помолила да не ми казваш! Какво е? Веднага изплюй камъчето!
— Нищо, бе! Просто ми даде ключовете си, това е! — без да се усети, изтърси Сам.
— Аха! Веднага ми ги дай! — извика Минди.
— Няма! Тя даде ключовете на мен, не на теб! Ако е искала да ги даде на теб, щеше да ги даде на теб!
Минди реши да го остави за малко да диша, но на следващата сутрин отново го поде.
— Като председател на борда мое право е да се уверя, че там не произтичат никакви опаки дела!
— Не произтичат опаки дела ли? — шашна се Джеймс от архаичния израз и вдигна глава от купичката си с корнфлейкс. — Ако питаш мен, единственият опак елемент в тази сграда си ти!
Минди го изгледа на кръв.
— Освен това хората си имат чистачка! — опита се да възпре майка си Сам. — И може да е в апартамента!
— Няма я! — отсече Минди. — Роберто ми каза, че е заминала в Ирландия. За празниците.
— Голям късмет имаме, че Роберто не работи за Националната сигурност! — отбеляза саркастично Джеймс.