След това отиде в спалнята. Тази стая имаше камина и вградени рафтове за книги. Огромното легло с балдахин бе безсъмнено достойно за възхита, но от чаршафите я побиха тръпки — златисти! Минди се насочи към тоалетката, където зърна няколко шишенца парфюм върху сребърен поднос. Взе едно от тях. Беше „Джой“. Обаче истинският парфюм, а не разредената тоалетна вода, която Сам и Джеймс й бяха подарили за Деня на майката преди няколко години и която тя изобщо не ползваше, защото не си падаше по женски глезотии. Но тук, намирайки се в спалнята на друга жена, тя не можа да устои на изкушението и отвори шишенцето. Постави си по малко парфюм зад всяко от ушите, а после и на китката. Приседна на ръба на леглото и огледа стаята. Какво ли би било да бъде Ана-Лиза Райе и никога да не й се налага да се притеснява за пари? Обаче тези фантазии си имаха цена, а в случая цената се казваше Пол Райе. Как може една жена да живее с подобен мъж? Нейният може и да не беше идеален, но поне можеше да си го командва така, както си иска и най-важното — пред него да бъде самата себе си — все неща, които струваха повече от чаршафи на „Пратези“.
Минди се изправи и като забеляза, че вратата на гардероба е открехната, реши да надзърне и там. Озова се в огромен вграден гардероб, най-малко три пъти по-голям от стаята на Сам. По стените се редяха рафтове, отрупани с кутии с обувки, чанти, шалчета и колани. Точно на отсрещната стена се намираха закачалките с дрехи, някои от които все още си стояха с етикетите. Минди пипна едно кожено сако, което струваше осем хиляди и осемстотин долара, и се изпълни с гняв. Това бе един незначителен пример за начина на живот на богатите. Човек вече не можеше да прави това, което правят съседите му — не и когато съседите бяха в състояние да се изръсят с осем хиляди долара за сако, което никога няма да облекат.
Тъкмо се канеше да излезе от гардероба, когато в дъното забеляза няколко чифта износени панталони. Аха! Сигурно това бяха дрехите на Ана-Лиза от предишния й живот. Но защо ги държи? Може би за да не забравя откъде е тръгнала? Или точно обратното — защото се опасява, че някой ден ще й се наложи да се върне там, откъдето е тръгнала?
Докато излизаше от спалнята, Минди си даде сметка, че богатите са ужасно скучни. Двамата с Джеймс бяха далеч по-интересни, макар да притежаваха стотици пъти по-малко пари. С тази мисъл в главата тя се запъти към третия етаж, където се намираше балната зала. В края на стълбището се озова пред друго фоайе и две високи дървени врати. Вратите бяха заключени, но Минди предположи, че ключът за тях е на връзката с останалите. Така и се оказа. Бутна вратите и се закова на място. Вътре цареше сумрак, сякаш на прозорците бяха пуснати тежки завеси. Обаче завеси не се виждаха. Пристъпи предпазливо вътре и се огледа.
Значи ето какво се бе случило с легендарната бална зала на госпожа Хаутън! Сигурно сега се обръща в гроба горкичката! Доколкото Минди можеше да прецени, единственото, което бе останало от оригиналната бална зала, бяха камината и фреските по тавана. Прочутите стени, изрисувани със сцени от гръцката митология, бяха изчезнали, заменени от обикновено бяло покритие. В центъра на стаята се извисяваше огромен аквариум, но все още празен. Над камината имаше черна метална рамка. Минди се приближи и се повдигна на пръсти, за да я разгледа. Вътре забеляза цветни светлинки с големината на главичка на карфица. Очевидно беше триизмерен прожекционен екран, като онези във футуристичните шпионски филми. Запита се дали уредът наистина работи или е само за показ. От двете страни на камината имаше по един шкаф, но и двата бяха заключени, а Минди не разполагаше с ключове за тях. Залепи ухо до вратата на единия и долови тихо бръмчене. По дяволите! Та тук наистина нямаше нищо интересно! Сам се оказа прав — това беше просто апартамент!
Силно раздразнена от липсата на пикантерии, Минди приседна на бюрото на Пол. Въртящият се стол беше с шоколадова тапицерия — изключително модерен и елегантен, като бюрото, което представляваше дълга плоскост полирано дърво. А на него практически нямаше нищо, с изключение на малко блокче листчета от някакъв хотел, сребърна чашка с два молива номер две, сложени точно един срещу друг с гумичките нагоре, и снимка в сребърна рамка на ирландска хрътка. Вероятно домашният любимец на Пол от детството. „Безсъмнено зеницата на окото му“ — помисли си с отвращение Минди.