Накрая, в шест вечерта, тя се появи в бунгалото. Очите й бяха все така тъжни, но кожата й блестеше, сякаш идваше от плуване.
— О, здрасти! Върнал си се — изрече мрачно тя.
— Разбира се, че ще се върна! А ти къде ходиш до това време? Претърсих целия остров за теб! От цели три часа обикалям, а теб те няма!
Лицето й за миг се озари от радост при тази информация, но скоро след това придоби традиционната за последните два дена депресирана визия.
— Ами помислих си, че искаш да прекараш известно време без мен.
— Какви ги говориш, за бога?! Нали ти казах, че отивам на масаж?!
— Да, каза ми. Обаче аз не съм в настроение и се опасявам, че ще ти разваля почивката.
— Къде беше? — поиска да узнае Филип.
— В една пещера.
— В пещера ли? — възкликна той.
— Открих една малка сладка пещера. В скалите точно до брега.
— И последните три часа си прекарала в пещера?
Тя кимна, а после смотолеви:
— Нуждаех се от място, за да помисля. И си дадох сметка, че независимо какво ще стане с нас, аз пак ще продължа да те обичам! И винаги ще те обичам! Не мога да се променя.
Филип се изпълни с желание да я закриля и пази от бедите в живота. Тя беше толкова млада! И невинна! Би могъл да я оформи така, както си пожелае. Какво му става, че се държи така? Придърпа я към себе си. Тя му се отдаде всецяло. Когато експлодира от удоволствие, разбра, че просто не може да се откаже от нея.
Но по някаква неизвестна причина точно тази вечер не успя да събере сили да й предложи да се премести при него. Иначе по време на вечерята Лола си беше почти същата като преди — изпращаше есемеси по телефона, флиртуваше със сервитьора и галеше крака му с пръстите на краката си. Не заговори нито за връзката им, нито за следобедното си изчезване, нито за финансовите проблеми на родителите си. Той също предпочете да остави нещата така.
Но на следващата сутрин, когато се събуди, я завари да си приготвя багажа.
— Какво правиш? — попита Филип.
— О, скъпи! — въздъхна тя. — Едно от нещата, за които си дадох сметка в пещерата, е, че те обичам твърде много, за да позволя нещата да продължават така. Щом не смятаме повече да бъдем заедно, няма никакъв смисъл да се влюбвам в теб все повече и повече, само за да чакам как всичко ще завърши с разочарование! Затова реших да си тръгна. Майка ми се нуждае от мен, а не съм сигурна, че същото може да се каже и за теб.
Тогава Филип си даде сметка, че тя е права. Повече не можеха да продължават така. Тя се наведе, за да продължи с подреждането на куфара си и той си припомни секса, който правиха през нощта.
— Лола — започна, — няма нужда да си тръгваш.
— Напротив, трябва — контрира го тя, без да вдигне глава.
— Искам да кажа… — поколеба се и накрая изплю камъчето: — Можеш да се преместиш да живееш при мен. Ако искаш, де! — добави, сякаш крайното решение не можеше да бъде негово.
И сега, на плажа, Филип се изтегна на шезлонга и скръсти ръце под главата си. Тя бе казала „да“, разбира се. Нали го обичаше!
Унесът му беше прекъснат от звъна на мобилния телефон. Забеляза, че номерът е от Ню Йорк — сигурно е Енид, за да му пожелае честита Нова година. За момент го обзе ужас. Ще се наложи да каже на леля си, че Лола ще дойде да живее при него. На нея никак няма да й хареса.
— Ало?
— Момченце! — изненада го приятно гласът на Шайфър Дай-мънд. — Как си? Какво става с теб?
— А е теб какво става? — попита той, като се изправи в шезлонга си. — Мислех, че си в Сейнт Бартс!
— Не събрах сили — отговори тя. — Помислих и промених решението си. Защо да се впускам във връзка с човек, когото не обичам? Нямам нужда просто от мъж, нали така?
— Ами, не знам… Мислех си, че…