— Помислил си, че имам сериозна връзка с Бръминджър ли? — засмя се тя.
— Защо пък не? — опита се да се защити той. — Всички казват, че бил страхотен тип.
— Слез на земята, Оукланд! — сряза го тя. А после внезапно смени темата, като добави: — Къде се намираш, между другото? Ако си някъде наблизо, мислех си, че не би било зле да вземем Енид и да отидем някъде тримата. Давам си сметка, че не й обръщам голямо внимание напоследък.
Филип преглътна и прошепна:
— Няма да мога.
— Защо? — изненада се Шайфър. — Къде си? Едва те чувам! Говори по-високо, момченце, ако държиш да бъдеш чут!
— Аз съм на Мустик — отговори той.
— Какво?
— На Мустик! — изкрещя той.
— И какво, по дяволите, правиш там?
— Тук съм с Лола — отвърна унило Филип.
— Аха! — извика тя, схващайки ситуацията.
— Мислех си… ти и Бръминджър… Както и да е. Поканих я да се премести да живее при мен.
— Това е страхотно, Оукланд! — възкликна тя, без дори да си поеме дъх. — Крайно време е да се задомиш.
— Аз не се задомявам. Просто…
— Схванах, момченце — успокои го тя. — Няма проблеми. Обадих ти се само за да те попитам дали не искаш да пийнем заедно. Но ще го направим, когато се върнеш.
И затвори, Филип се втренчи в телефона си и поклати глава. Сигурно никога нямаше да може да разбере жените. Остави телефона си и се загледа в Лола. Тя продължаваше да се плацика във водата, но вече по европейски маниер, без горнището на банския. И всички мъже на брега бяха вперили погледи в нея, а тя се преструваше, че не ги забелязва. В другия край на малкия плаж двама белокоси старци дори я задяваха:
— Ела при нас, момиченце! Да се позабавляваме.
— Лола! — изкрещя гневно Филип.
Тъкмо се канеше да я смъмри и да й каже веднага да си сложи горнището, когато осъзна, че ще прозвучи като старец — едва ли не като неин баща. Затова вместо мъмрене той й направи знак, че се кани да отиде при нея. Сгъна очилата си и ги постави внимателно на масата под огромния чадър. Докато съзерцаваше красивото тяло на Лола в топлите води, Филип си каза, че е или най-щастливият мъж на света, или най-големият глупак.
Действие трето
13
— Чуй само това! — извика Минди, появявайки се в спалнята. — „Сексът наистина ли е необходим?“
— Какво? — вдигна учудено глава Джеймс от чекмеджето с чорапите си.
— „Сексът наистина ли е необходим?“ — повтори Минди, като четеше принтираната страница на блога си. — „Приемаме значимостта на секса за даденост. Популярната култура ни повтаря, че той е точно толкова ключов за оцеляването ни, колкото храненето и дишането. Но ако човек се позамисли повече, автоматично си дава сметка, че след определена възраст от секса изобщо няма нужда…“
Най-сетне Джеймс успя да открие два еднакви чорапа и ги вдигна, за да сравни дължините им. А наум отговори на жена си: „Единственото, от което този свят няма нужда, е твоят блог!“
— „Щом преминем репродуктивната възраст, защо да си правим труда да правим секс?“ — продължи да чете тя. — „Всеки ден на път към работното място минавам покрай най-малко пет билборда, всички до един рекламиращи секс под формата на дантелено бельо…“
Докато си обуваше чорапите, Джеймс си представи същото това дантелено бельо, но върху тялото на Лола Фабрикънт.
— „Сякаш — продължаваше неуморно Минди — дантеленото бельо е отговорът на всички наши разочарования от живота.“
„Може и да не е отговорът, но наличието му не вреди“ — помисли си Джеймс.
— „Та аз предлагам — продължи Минди — да скъсаме всички билбордове! Да изгорим всички магазини на «Виктория Сикрет»! Помислете си само колко много бихме постигнали, ако не ни се налагаше непрекъснато да се притесняваме за секса!“ — Тук тя триумфално спря, впи поглед в Джеймс и отсече: — Е, какво ще кажеш?
— Само те моля повече да не пишеш за мен — рече той.
— Тук не пиша за теб! Да си чул някъде името си в това, което току-що прочетох?
— Засега не, но нещо ми подсказва, че скоро ще го чуя.
— Ако искаш да знаеш, точно от тази страница на блога ми отсъстваш!
— Някакъв шанс да запазим това статукво и в бъдеще? — изгледа я той.
— Никакъв! — отсече Минди. — Аз съм омъжена за теб и ти си мой съпруг! А блогът е за моя живот! Да не би да искаш да се преструвам, че ти не съществуваш?
— Би могло — кимна Джеймс. Но това бе по-скоро риторичен отговор. По причини напълно неведоми блогът на Минди се радваше на все по-голяма популярност — толкова голяма, че наскоро я бяха поканили на среща с продуцента на „Гледна точка“, който смяташе да пусне Минди като редовна рубрика.