— Точно след шест седмици.
— Сигурно много се вълнуваш! А аз нямам търпение да я прочета!
— Така ли? — изненада се не на шега Джеймс. Лола се очертаваше доста интелигентно момиче, не фръцлата, за каквато я мислеше Минди. — Ако искаш, мога да ти донеса един от пилотните екземпляри.
— Страхотно! — кимна тя с нещо, което Джеймс възприе като неприкрит ентусиазъм.
— Мога да ти я донеса лично. Утре. Ще си бъдеш ли вкъщи?
— Ела към десет — уточни Лола. — По това време Филип е на фитнес. А аз се отегчавам сама.
— Добре, десет да бъде! — кимна щастливо Джеймс.
Лола направи крачка към него и той забеляза, че тя потреперва.
— Сигурна ли си, че не ти е студено?
— Е, може би мъничко — сви рамене тя.
— Ето, вземи моя шал — предложи й той вълнения шал на ивици, който си бе купил от една улична сергия. Като хвърли поглед към ресторанта и не забеляза нито Филип, нито Минди, той уви шала около врата й. — Така. Вече е по-добре! Можеш да ми го върнеш утре.
— Може и изобщо да не ти го върна! — подкачи го момичето.
— Човек не всеки ден получава шалове от прочути писатели!
— Ето ви и вас! — достигна до тях гласът на Минди, която тъкмо излизаше от ресторанта, следвана от Филип.
— Някой да иска едно преди лягане? — предложи Джеймс.
— Скапана съм! — отсече жена му. — Днес е едва вторник, а седмицата ми се очертава дългичка.
— А ти? Ще бъде забавно! — обърна се Джеймс към Филип.
— Аз също съм скапан — заяви Филип и хвана ръката на Лола.
— Може би някой друг път.
— Разбира се — кимна Джеймс. Беше съкрушен.
Лола и Филип тръгнаха към № 1 на няколко крачки пред тях. Лола се движеше с енергичността на младостта, подръпвайки лекичко Филип след себе си. От време на време вдигаше очи към него и се засмиваше. На Джеймс му се прииска да знае какво толкова я е накарало да се смее. И той копнееше да се разхожда с младо момиче под ръка и да се забавлява. Вместо младото момиче обаче имаше до себе си Минди. Той знаеше, че тя замръзва, защото отказваше да си сложи шапка (косата й щяла да се сплеска), а и защото бе скръстила ръце пред гърди. Когато стигнаха до фоайето на тяхната сграда, Филип и Лола се запътиха право към асансьора с някакви неясни обещания, че някой ден щели отново да вечерят заедно. Минди се запъти право към спалнята и автоматично облече дебелата си памучна пижама. Обаче Джеймс продължаваше да мисли за Лола и как утре ще се качи да я види.
— Мамка му! — обади се по едно време Минди. — Забравих Скипи!
— Не се притеснявай! — предложи си веднага услугите съпругът й. — Аз ще го изведа!
Изведе кученцето на калдъръмената уличка в задния край на № 1. Докато Скипи си вършеше работата, Джеймс вдигна очи към върха на кооперацията им с абсурдната надежда, че може да зърне намиращата се на десетки метри над него Лола. Ала единственото, което съзря, бе импозантната фасада от сив камък, толкова характерна за тяхната сграда. Когато се върна вкъщи, завари Минди да чете списание. Чувайки го да влиза, тя подвикна:
— Между другото, каква беше тази работа?
— Коя по-точно? — попита той, докато събуваше обувките и чорапите си.
— За това, че си гледал „Моите суперски 16 години“? Честно да ти кажа, понякога наистина не те разбирам! — отсече тя и изгаси нощната си лампа.
Джеймс не се чувстваше уморен, така че излезе от спалнята и отиде в кабинета си. Приседна на бюрото си с боси крака и се загледа в малкото прозорче, от което се виждаше техния миниатюрен вътрешен двор. Колко часове бе прекарал пред това прозорче, борейки се за всяка дума в своята книга?! И за какво? Цял живот от секунди, изгубени пред монитора на компютъра, в опити за претворяване на живота, когато животът си беше точно тук, до него?!
„Крайно време е нещо да се промени!“ — каза си той, като си мислеше за Лола.
Завлече се до леглото и легна сковано до съпругата си.
— Минди? — извика я тихичко.
— Ммммм — промърмори сънено тя.
— Имам голяма нужда от секс! Между другото, де.
— Много хубаво, Джеймс — отговори тя на възглавницата си. — Но няма да го получиш от мен. Не и тази вечер.
И заспа. А той остана буден. Изминаха няколко гибелни безсънни секунди. После минути, а накрая часове. Накрая Джеймс стана и отиде в банята на Минди. Рядко се осмеляваше да пристъпи там. Ако Минди го хване, веднага щеше да поиска да знае „какви ги върши там“. И да внимава „да не се облекчава“.