Обаче този път той точно това направи — облекчи се. Гледаше да уринира внимателно, точно в тоалетната, за да не напръска седалката. После отвори тоалетката на жена си, за да си потърси аспирин. Подобно на всичко останало в живота им, и тук не бе почиствано от години. Имаше три празни тубички от паста за зъби, мазно шишенце бебешко масло, стари, размазани кутийки с гримове и дузина шишенца от лекарства, включително три от антибиотика „Ципро“ с дата октомври 2001 година — сигурно Минди бе започнала да запасява семейството след атентата на 11 септември — плюс шишенца с хапчета против малария и антихистаминови таблетки („Против обриви и ухапвания“ — пишеше на етикета), шишенце със сънотворни, на което се мъдреше предупреждение: „Предозирането опасно!“ Да, тук беше цялата Минди, подготвена за всички непредвидени обстоятелства, включително и смъртни. Но не и за секс. Джеймс поклати глава, а след това си взе едно хапче.
Връщайки се в леглото, той не след дълго бе споходен от ярък, невероятен, цветен сън. Полетя над земята. Отиде на екзотични места, където всички живееха в лодки. Поплува в топло солено море. А след това прави секс с една филмова звезда. И тъкмо се канеше да свърши, когато бе събуден.
— Джеймс? — Гласът на Минди. Вече беше станала и сгъваше прането, преди да тръгне за работа. — Добре ли си?
— Че какво може да ми е?!
— Говореше насън. Стенеше.
— Ясно — кимна той. За момент му се прииска да може да се върне в съня си. Да плува, да лети и да прави секс. Но веднага след това се сети, че днес имаха уговорка с Лола, и това го вдигна на крака.
— Какви са ти плановете за днес? — попита Минди.
— Още не знам. Разни работи — отговори неопределено той.
— Трябва да се купят кухненски ролки, фолио и торбички за отпадъци. А, да, и кучешка храна за Скипи. От малките гранули. Много е важно да го запомниш! Той не яде от големите!
— Не можеш ли да ми направиш списък? — изгледа я Джеймс.
— Не, не мога да ти направя списък, Джеймс! — отсече Минди. — Не мога да правя всичко в тази къща! Писна ми да се правя на майка на всички около мен! Щом имаш нужда от списък, направи си го сам!
— Ама нали аз съм този, който пазарува у дома? — възпротиви се съпругът й.
— Така е и аз съм ти благодарна за това! Обаче трябва да поемеш цялата система по пазаруването, а не само половината!
— Така ли? — изненада се Джеймс. А после сви рамене и си каза, че това е просто още един типичен ден от живота на Джеймс Гуч.
— Ако искаш да знаеш, напоследък много мислих — продължи Минди. — Както ти е известно, писането в моя блог ме накара да направя преоценка на редица неща — неща, за които доскоро не желаех да мисля.
„Може и така да е — каза си Джеймс. — Но това със сигурност не те е направило по-чувствителна. Продължаваш си постарому, прегазвайки всичко по пътя си. Най-вече хората!“
— И стигнах до заключението — продължаваше тя, в блажено неведение за реакциите му, — че за да имаш добър брак, най-важното е да бъдеш женен за друг възрастен!
Преди Джеймс да успее да отговори каквото и да било, Минди се втурна в коридора и оттам долетя само едно нейно характерно: „Аха!“, подсказващо, че отново има някакво вдъхновение за блога си.
„Друга от радостите да нямаш всичко е да не правиш всичко! — написа сега тя. — Тази сутрин имах откровение! И реших, че вече отказвам да нося всичко на собствения си гръб! Рутинните домакински дейности — прането, пазаруването, сгъването, готвенето, списъците. Безкрайните списъци! Всички знаем какво са те! Съставяш списък за пазаруване, връчваш го на съпруга си и защо? След това отново трябва да се увериш, че не е пропуснал нищо от него! И в крайна сметка пак вършиш всичко сама! Е, тези дни свършиха! Никога повече! Не и в моя дом! Точка.“
Удовлетворена от себе си, тя се върна в спалнята за нов рунд с Джеймс.
— И още едно нещо! — отсече. — Наясно съм, че книгата ти излиза след шест седмици, но трябва да ти кажа, че автоматично се налага да започнеш нова! Веднага! Защото ако книгата се окаже успешна, всички ще поискат нова. А ако се провали, и без това ще трябва да предложиш нещо друго, за да продължат да ти плащат!
Джеймс вдигна глава от чекмеджето с чорапите си и отбеляза:
— Нали каза, че вече не искаш да бъдеш майка на всички?
— Това беше добро — ухили се Минди. — Окей. В такъв случай ще оставя далечното бъдеще в твоите ръце. Но в непосредственото не забравяй да купиш от малките кучешки гранули!