След като жена му тръгна за работа, Джеймс посвети много време на обличането си — сменя няколко чифта дънки и няколко ризи, като накрая се спря на стар черен пуловер от кашмир, с обло деколте, който му придаваше точно необходимата доза писателски плам и сериозност. Когато се погледна в огледалото, остана много доволен от резултата. Минди може и да не се интересува от него, но това не означава, че другите жени ще останат безразлични.
Тази сутрин, на път към залата за фитнес Филип се отби в хранителния магазин и там се сблъска с Шайфър Даймънд. Не спираше да мисли за нея още от онова нейно обаждане за Нова година. Казваше си, че не й сторил нищо лошо, и все пак чувстваше необходимост да й се извини. Да обясни.
— Хей, отдавна се каня да ти се обадя — започна сега той.
— Типично за теб — каниш се — отговори тя. Сега, когато Лола вече се нанасяше в апартамента му, Шайфър би трябвало да сложи окончателно край на чувствата си към Филип. За нещастие обаче чувствата си стояха все там, непокътнати и пораждаха ирационален гняв към него. — Жалко, че си оставаш само с каненето!
— Ти също би могла да ми се обадиш — укори я той.
— Оукланд — въздъхна Шайфър. — Да си забелязал случайно, че вече сме зрели хора!
— Да. Ами… — обади се притеснено той, докато разглеждаше шоколадовите десертчета.
Това му напомни за хилядите пъти, когато двамата бяха идвали в този магазин — да си купят сладолед и хляб след секс; кафе, бекон и вестник в неделя. Имаше някакво странно спокойствие и умиротворение в тези спомени — все неща, на които той повече не можеше да се надява. Тогава си въобразяваше, че ще продължават да си идват всяка неделна сутрин тук чак докато станат на осемдесет. Но имаше и други спомени — за скандали или как тя отново изчезва за Лос Анджелис или някоя друга снимачна площадка — без никакви планове за бъдещето им, а той си остава тук и скърца със зъби от ярост, купува си цигари и си обещава никога повече да не я види.
— Виж какво — започна сега.
— Мммм — промърмори тя, без да вдига очи от корицата на списанието с нейната снимка.
Той се усмихна и отбеляза:
— Все още ли събираш подобни неща?
— Не толкова, колкото едно време.
Купи списанието и тръгна да излиза от магазина.
Той я последва.
— Онова нещо за Лола — каза.
— Филип, вече ти казах — това не е моя работа! — отбеляза Шайфър. Обаче той си знаеше, че тя го нарича с първото му име само тогава, когато му е ядосана за нещо.
— Искам да ти обясня.
— Няма нужда.
— Изборът не беше мой. Родителите й изгубили всичките си пари. И тя нямаше къде да отиде. Какво трябваше да сторя? Да я изгоня на улицата ли?
— Родителите й изгубили всичките си пари ли? — изсмя се тя. — Стига, Филип! Дори и ти не си толкова наивно доверчив!
— Напротив, вярно е! — настоя Филип, едва сега осъзнавайки колко абсурдно звучи този довод. Обели шоколадовия си десерт и добави отбранително: — Все пак ти беше с Дерек Бръминджър! Така че не можеш да ме виниш за връзката ми с Лола!
— Кой казва, че те виня?
— Ти си тази, която вечно отсъства — допълни Филип, питайки се защо жените са винаги толкова трудни.
— Да, но сега съм тук! — отсече Шайфър и се закова на пресечката на Пето авеню с Осма улица. — При това съм от месеци тук!
„Значи все още не ме е забравила!“ — подскочи сърцето на Филип. А на глас изрече:
— Хайде тогава да вечеряме заедно!
— С Лола ли? — изгледа го подозрително Шайфър.
— Не. Без Лола! Какво ще кажеш за четвъртък? Енид ще води Лола на балет.
— Изключително благороден план си съставил! — отбеляза саркастично Шайфър.
— Нищо подобно. Ние сме просто двама стари приятели, които не са се виждали от дълго време. Нали? Какво пречи да бъдем приятели? И защо винаги трябва да правиш такъв проблем от всяка дреболия?!
— Окей, момченце! — кимна усмихнало тя. — Ще вечеряме заедно. Дори лично аз ще ти сготвя!
А междувременно в сградата на № 1 Джеймс Гуч се подготвяше да люби Лола Фабрикънт. Не в буквалния смисъл на думата — не секс, който, както самият той си даваше сметка, беше единствено в сферата на неговите фантазии, — а вербална любов. Искаше да спечели нейния интерес и възхита. И така, в десет и десет — защото не искаше да изглежда прекалено нетърпелив — той хвана асансьора за тринадесетия етаж. Мислите му бяха концентрирани единствено върху личността на Лола, но когато тя отвори вратата, част от вниманието му бе привлечена и от апартамента на Филип, както и от неизбежното сравнение с неговия собствен апартамент. Жилището на Оукланд се оказа истински апартамент, а не поредица от кутийки — като неговото. Имаше си и антре, и голяма дневна, и камина, коридори, а когато последва Лола в дневната, забеляза и кухня с нормални размери, с гранитни плотове и маса, достатъчно голяма, за да побере поне четирима. Това място издаваше много пари, при това наследствени, превъзходен вкус, чести пътувания и добър вътрешен дизайнер, успял да превърне жилището в изискана смесица между античното и съвременното. Джеймс огледа с възхищение ориенталския килим, африканската скулптура и кожените фотьойли, поставени пред камината. Колко ли често Оукланд присяда тук, пийва си уиски и прави любов с Лола върху рогозката пред огнището?