Джеймс се приведе към нея и каза:
— Сигурен съм, че не го е мислел сериозно. Мъжете са си такива. Особено в периода на приспособяването.
— Така ли? — изгледа го с любопитство тя.
— Абсолютно — кимна с глава той. — На мъжете им трябва малко повече време, докато свикнат с определени неща.
— А това важи с особено голяма сила за Филип — съгласи се тя. — Майка ми винаги ме е предупреждавала, че когато мъжете започнат да остаряват, свикват с начина си на живот и е много трудно да бъдат променени.
— Именно! — кимна Джеймс, като се запита за колко ли стар го мисли тя.
— Но и на мен никак не ми е лесно! — продължи да се оплаква Лола. — Защото аз съм тази, която поема рисковете. Наложи се да освободя жилището си и сега, ако нещо не се получи, не знам какво ще правя!
— Сигурен съм, че Филип те обича — отбеляза Джеймс, макар да му се искаше да не е така и той да заеме мястото на Оукланд. От друга страна, това би било невъзможно, освен ако Минди също не реши да се отърве от него.
— Наистина ли мислиш така? — изгледа го тя с широко отворени очи. — Той ли ти го каза?
— Не, но… Защо да не те обича? Ти си толкова… красива.
— Наистина ли така ме виждаш? — изгледа го тя, сякаш не беше сигурна във външния си вид.
„Сладка е! — каза си Джеймс. — И наистина няма представа колко е красива!“
— Ще ми се да го бях чула от Филип — въздъхна Лола.
— Той не ти ли го е казвал?
Тя поклати тъжно глава и добави:
— Никога досега не ми е казвал, че съм красива. И никога не казва „Обичам те“, освен ако не го накарам.
— Всички мъже са такива — отбеляза с вид на мъдрец Джеймс. — И аз никога не казвам на жена си, че я обичам.
— Обаче вие сте женени! — отбеляза със странната си логика Лола. — Няма нужда да й го казваш вече! Освен това тя сигурно си го знае.
— Ами… сложно е — отбеляза неопределено Джеймс, облегна се назад на дивана и кръстоса крака. — Между мъжете и жените нещата винаги са сложни.
— Но снощи — започна Лола — ти и съпругата ти… Изглеждахте толкова щастливи заедно!
— Е, и ние си имаме нашите хубави моменти — отбеляза Джеймс, макар че точно в този момент не можеше да си спомни нито един хубав момент. С Минди. Кръстоса обратно крака с надеждата тя да не забележи, че е възбуден.
— Така — отсече тя и скочи. — А сега имам среща с Филип.
Джеймс се изправи неохотно. Толкова ли скоро щеше да свърши гостуването му? И точно когато имаше чувството, че бележи напредък.
— Благодаря ти за книгата — каза Лола. — Ще започна да я чета още този следобед. И веднага ще ти кажа мнението си.
— Страхотно! — усмихна се Джеймс поласкан, че тя иска да го види отново.
На вратата се получи конфузна ситуация — той се опита да я целуне по бузата, но тя бързо извърна глава и устните му се приземиха някъде в косата. Замаян от допира с косата й, той отстъпи и се спъна в изтривалката.
— Добре ли си? — попита тя и бързо го хвана.
— Добре съм — отговори с усмивка той и оправи очилата си.
— Тогава до скоро!
Лола помаха и затвори вратата, а после автоматично се насочи към дневната. Беше готино, че Джеймс Гуч очевидно си пада по нея. Тя, разбира се, не можеше да отвърне на чувствата му, обаче усещаше, че Джеймс е от онези мъже, които никога не биха сторили нищо на жената, ако тя не иска. Освен това беше автор на бестселър! Което ще рече, че нищо чудно в бъдеще да се окаже полезен.
А междувременно Джеймс чакаше пристигането на асансьора, концентриран в болезненото спадане на възбудения си член. „Филип Оукланд е глупак! — мислеше си той, като си представяше гърдите на Лола. — Горкото дете! Няма представа в какво се е забъркала!“
На етажа над него Ана-Лиза Райе залепи голяма червена марка в ъгъла на един плик и го подаде на седящата до нея жена. Около масата в трапезарията бяха насядали шест жени, в това число Кони Брюър, и подготвяха пликовете с покани за благотворителния бал на фондация „Цар Давид“, фондацията представляваше личната благотворителна организация на семейство Брюър — от обикновена вечеря в ресторант на „Уолстрийт“ тя се бе превърнала в мултимедийно олицетворение на екстравагантността в „Армъри“. Всички нови обитатели на „Уолстрийт“ се натискаха да бъдат приятели със Санди Брюър, да се отъркат у него и да правят бизнес с него, затова бяха готови да дадат мило и драго за всяка негова кауза. Кони бе помолила Ана-Лиза да стане съпредседател на фондацията. Условията бяха прости — тя трябваше да купи две маси по петдесет хиляди долара всяка (предложение, за което Пол с готовност написа чек), след което автоматично беше ангажирана в планирането на поредното благотворително събитие.