Един ден не се сдържа и попита Кони:
— Теб наистина ли те вълнува как изглеждаме на снимките?
— Разбира се! — погледна я учудено Кони. — Защо? Теб не те ли вълнува?
— Не особено — отговори Ана-Лиза.
Кони се засегна, а Ана-Лиза се почувства зле. Едва тогава си даде сметка, че бе изразила пренебрежение към едно от най-големите удоволствия в живота на своята приятелка. А Кони толкова се гордееше, че е нейна приятелка! Хвалеше я наляво и надясно как още в колежа била написала една учена книга, как е излизала по „Чарли Роуз“, как се е срещала с президента и как е работила, моля ви се, при това във Вашингтон! В замяна на това Ана-Лиза се научи да се съобразява с чувствата на Кони и да я пази. Кони беше толкова нежна, толкова миниатюрна — напомняше й на фея с дребните си кости и грациозните си ръце! Обичаше всичко блестящо, красиво и розово и непрекъснато обикаляше скъпите бижутерски магазини. Веднъж, докато й показваше най-новите си придобивки, тя настоя Ана-Лиза да пробва един пръстен с жълт диамант и огърлица от сапфири. А след това й предложи да ги вземе за малко.
— За нищо на света! — отсече Ана-Лиза, връщайки й бижутата. — Нямам намерение да се разхождам по улиците с пръстен на стойност половин милион долара! Ами ако се случи нещо?
— Ала нали е застрахован?! — изтъкна Кони, сякаш застраховката автоматично анулираше отговорността на собственика към предмета.
И сега, докато седяха на огромната й маса във величествения й триетажен апартамент и докато приготвяха поканите за бала с Кони и другите жени от организационния комитет, Ана-Лиза осъзна, че приличат на деца, работещи по училищен проект. Постави поредната марка на поредния плик, а жените продължаваха да си бъбрят за нещата, за които жените по принцип обичаха да говорят — за децата и съпрузите си, за къщите си, за дрехи, прически, някоя клюка от поредния коктейл. Единствената разлика между тях и децата бяха мащабите, в които разсъждаваха. Една от жените се чудеше дали да изпрати дъщеря си в швейцарски пансион, друга си строеше къща на частен карибски остров и подканваше останалите и те да направят същото, „за да бъдем заедно“. А после една от тях повдигна най-важния въпрос, който доминираше в разговорите им от последните три седмици. Това бе въпросът за статията, обсъждаща евентуалната наследница на легендарната госпожа Хаутън — Ана-Лиза бе посочена като трета в списъка на светските дами, надпреварващи се за този статут. Статията беше изключително ласкава — описваше Ана-Лиза като „огненокосата красавица от Вашингтон, която превзе Ню Йорк с гръм и трясък“. Но лично за Ана-Лиза всичко това бе твърде смущаващо. Винаги, когато отидеше някъде, някой споменаваше тази статия, която бе повишила разпознаваемостта й дотолкова, че при всяка нейна поява фотографите се надпреварваха да викат името й, да я молят да спре и да позира за тях. Безобидно, но крайно неприятно за Пол. Той буквално се ужасяваше от нейната публичност.
— Но защо толкова държат да те снимат? — повтаряше всеки път той и грабваше гневно ръката й, издърпвайки я от червения килим.
— Нямам представа, Пол — отговаряше тя.
Наистина ли съпругът й бе толкова наивен за света, в който настояваше да влязат? Били Личфийлд често повтаряше, че всички тези събития са за жени — тоалетите, демонстрацията на бижутата, — така че вероятно Пол, бидейки мъж, просто не разбира. Той открай време страдаше от тотална липса на умения за общуване — не умееше нито да усеща хората, нито да води безсмислени разговори. Когато се намираше в ситуация, която не разбираше, се вкаменяваше и почервеняваше от гняв и често пъхаше език в бузата си, за да демонстрира пред другите, че не желае да разговаря. Така, през въпросната вечер, когато забеляза познатата издутина на бузата му, Ана-Лиза се видя в чудо как да му обясни правилата на това конкретно общество.
— Това е като на рожден ден, Пол. Където хората си правят снимки. За да съхранят спомените.
— Не ми харесва тази работа! — отсече Пол. — Не желая мои снимки да се мотаят из интернет! И най-вече не желая хората да знаят как изглеждам или къде се намирам!
— Държиш се като параноик, Пол! — разсмя се Ана-Лиза. — На всички им правят снимки! Дори и тази на Санди може да се види навсякъде!