— Има и още ли? — вдигна уплашено очи Лола.
— О, още часове наред! — обяви щастливо Енид. — Мислила съм много по въпроса и стигнах до заключението, че балетът е пълната противоположност на интернет. Или на някое от онези неща, които гледаш по телефона си. Балетът е най-сигурният антидот срещу сърфирането из интернет. Принуждава те да задълбаеш. Да мислиш!
— Или да заспиш — опита се да се пошегува Лола.
Енид се престори, че не е чула, и продължи:
— В идеалния случай балетът трябва да те докара до променено състояние на съзнанието. Често обичам да казвам, че той е специфична версия на медитацията. А после се чувстваш чудесно! Ще видиш!
Лола отпи нова глътка шампанско. Беше й леко горчиво на вкус и мехурчетата дразнеха гърлото й, но тя взе твърдото решение да запази мнението си за себе си. Тази вечер беше една прекрасна възможност да накара Енид да я хареса — или най-малкото да я накара да разбере, че тя възнамерява да се омъжи за Филип и че няма никакъв смисъл да се опитва да застава на пътя им. Няма съмнение, че поканата на Енид да я придружи на балет бе сварила Лола напълно неподготвена. Когато двамата с Филип се върнаха от Мустик, тя очакваше Енид да се разбеснее, когато разбере, че са решили да живеят заедно. Вместо това обаче лелята се престори на много щастлива и автоматично предложи да я вземе със себе си на балет. Нарече събитието „момичешка вечер“, макар Лола да не виждаше как тази старица можеше да се мисли все още за момиче. А после през главата й мина нова, още по-смущаваща мисъл — може би лелята всъщност няма нищо против съжителството й с Филип и дори възнамерява да прекарва по-голямата част от времето си с тях! Сега Лола сведе очи към чашата и хвърли крадешком поглед на Енид. Ако наистина е така, старицата просто не знаеше каква изненада я чака! Филип вече беше изцяло неин, така че за лелята бе крайно време да разбере, че когато става въпрос за лични отношения, трима със сигурност са много!
— Филип казвал ли ти е, че когато беше малък, играеше балет? — попита Енид.
Представата за Филип, обут в чорапогащник, стресна Лола не на шега. Това истина ли беше или просто сигнал, че старицата е започнала да се вдетинява? Лола огледа внимателно Енид. Русата й коса беше подредена в изящна прическа, бе облякла изискан кариран костюм в черно и бяло и носеше ужасно скъп комплект огърлица и обици от смарагди, за които Лола се надяваше, че някой ден може да й бъдат оставени в наследство. Възрастната жена не изглеждаше никак луда и, ако трябваше да бъде честна, Лола не можеше да не й признае, че за осемдесет и две годишна старица изглеждаше доста добре.
— Не, не ми е казвал — отговори сковано тя.
— Е, нищо. Тепърва ви предстои да се опознавате, така че той, естествено, все още не е имал време да ти разкаже всичко за себе си. Та така беше, като малък игра в „Лешникотрошачката“. Беше младият принц. В онези години това беше много модерно. Всъщност и до днес е така. Балетът винаги е бил неотменна част от нашия живот. Но съвсем скоро ще го разбереш и сама.
— Нямам търпение — отбеляза Лола и се насили да се усмихне.
Театърът бе огласен от сигнала за края на антракта и Енид се изправи.
— Хайде, скъпа, да тръгваме! За нищо на света не искам да пропускам второ действие! — Подкани Лола да я хване под ръка, облегна се на нея и затътри бавно крака към ложата им, като не спираше да бъбри. — Толкова се радвам, че обичаш класическото изкуство! Зимният сезон на балета е само до края на февруари, но пък после имаме на разположение операта. Плюс прекрасните концерти за пиано, разбира се, и вечерите на поезията. Тук човек никога не може да се оплаче, че е лишен от култура. А сега, след като вече живееш при Филип, ще бъде много лесно. Нали и без това сме си съседи, ще можеш да ме придружаваш на всички събития!
На тринадесетия етаж в Пето авеню № 1 Филип се бръснеше за втори път през този ден. Докато остъргваше наболите косми от брадата си, той за миг застина и се ослуша. Имаше нещо необичайно наоколо. Да! Нямаше никакво бръмчене! За първи път от месеци насам!
Продължи със задачата по избръсването си. Докато измиваше лицето си с вода, той изпита вина, че е решил да прави нещо зад гърба на Лола. А после се ядоса на себе си. Все пак имаше пълното право да върши това, което си поиска — да не бе женен за нея, я! Само се опитваше да й помогне, като й предоставяше покрив над главата, докато измисли как да продължи живота си.
Докато минаваше през дневната, забеляза, че Лола бе оставила списанията си нехайно хвърлени върху дивана. Типично! Наведе се и ги вдигна. Всички бяха на една тематика: „Булки“, „Модерната булка“ и „Елегантната булка“. А, това вече е прекалено! Ще трябва да поговори с нея и да й изясни ситуацията! Нямаше намерение да бъде принуждаван да дава обещания, които не възнамеряваше да изпълни. С тази мисъл в глава той грабна списанията, отнесе ги в кухнята и ги хвърли в ръкава за смет, макар това да беше против правилата на сградата.