— Това беше удивително! — отрони той.
Тя се изтръгна от обятията му, приседна на ръба на леглото и се обърна към него.
— И сега какво?
— Нямам представа — отговори Филип.
— Може би не трябваше да го правим — каза Шайфър.
— Защо? Да не би пак да смяташ да бягаш?
Стана и се запъти към банята.
— Не — подвикна след него тя. Приближи се и докато го гледаше как уринира, допълни: — Но ти какво смяташ да правиш?
— Не знам.
— Искаш ли да ядеш? — попита го закачливо Шайфър.
— О, да! — кимна с благодарност той.
— Хубаво. Защото възнамерявах да ти разкажа за новия ни режисьор. Не говори. Използва само жестове с ръце. И затова го кръстихме „Бела Лугоши“.
Филип отвори бутилка „Шираз“ и се настани на високия стол на бара. Наля си вино и докато отпиваше, очите му следяха всяко нейно движение. За пореден път бе изпълнен от чувство на дълбоко доволство, което обгръщаше душата му със странен покой. Бяха само тя и той, в тази кухня, в този момент. Той никога не си е тръгвал оттук и никога няма да си тръгне. Да, очевидно вече беше взел решението си.
— Ще сложа край на връзката си с Лола! — изрече на глас.
Когато балетът най-сетне свърши, минаваше единадесет, така че Лола и Енид се прибраха вкъщи към полунощ. Лола се чувстваше изцедена, но Енид си оставаше все така енергична въпреки настояването й да се държи за момичето. Накъде на средата на балета бе помолила Лола да поеме чантата й, защото била много тежка — и наистина, старата чанта от крокодилска кожа тежеше цял тон. И оттам нататък Лола бе принудена да подава на възрастната жена ту очилата, ту червилото, ту пудриерата. Но когато Енид за трети път поиска пудрата си, Лола разбра, че го прави нарочно — за я изпита или вероятно подразни. Защо иначе старицата толкова ще настоява непрекъснато да пудри носа си?!
Но когато таксито премина по Пето авеню и Лола се озова пред величествената фасада на № 1, осъзна, че жертвата й за тази вечер си е струвала. Напълно. Вече на тринадесетия етаж, тя извади ключовете на Енид, отвори й вратата и й подаде чантата.
Старицата я възнагради с целувка по бузата — нещо, което никога до този момент не бе правила.
— Лека нощ, скъпа! Прекрасна вечер, нали? Е, до утре!
— Имаме ли някакви планове? — притесни се Лола, че е пропуснала нещо.
— Не. Но щом ще живееш с Филип, не се нуждаем от планове. Ще почукам на вратата ти, а после може да излезем да се поразходим.
„Страхотно! — каза си Лола, докато влизаше в апартамента на Филип. — Утре ще бъде минус пет градуса!“
— Филип? — извика го тя.
Когато не получи отговор, тя обходи целия апартамент, но никъде не го намери. Очевидно Филип не си беше вкъщи. Това бе странно. Набра мобилния му телефон и го чу да звъни от кабинета му. Е, сигурно е отскочил до магазина и всеки момент ще се върне. Лола приседна на дивана, изхлузи обувките си и ги срита под масичката. А после забеляза, че булчинските й списания бяха изчезнали.
Смръщи се, стана и започна да ги търси. В едно от тях имаше една особено готина рокля — с пайети и без презрамки, с дълъг шлейф, който те следва, когато тръгнеш напред, и се събира елегантно около краката ти, когато спреш. И ако сега не откриеше списанието, можеше никога повече да не намери тази рокля, защото булчинските списания не публикуваха всичките си снимки по уебсайтовете — за да накарат бъдещите булки да си купят самото издание. Лола огледа кухнята, а после и кабинета на Филип и стигна до заключението, че той, без да иска, ги е хвърлил. Ще се наложи да му се скара за това — трябва да се научи да уважава вещите й. Върна се в кухнята, наля остатъка от бялото вино в една чаша и отвори вратичката към ръкава за сметта, за да я хвърли, Филип изрично я бе предупредил да не хвърля стъкло там, но тя отказваше да се подчини на заповедта му. Според нея рециклирането беше досадна работа, при това напълно безполезна. Планетата и без това вече беше достатъчно съсипана от предишното поколение.
И не щеш ли, на върха на тясната шахта зърна едно от списанията си. Извади го и го хвърли вбесено на барплота. Значи Филип бе изхвърлил булчинските й списания нарочно! Какво би трябвало да значи това?
Отнесе чашата с вино в банята и пусна водата, за да напълни ваната. Предполагаше, че Филип иска да се ожени за нея — защо да не го направи?!, — но очевидно щеше да се наложи да го попритисне. Онова, което разправяше за Филип на Джеймс Гуч, не беше напълно вярно. Тя нямаше нищо против да закара Филип пред олтара насила, ако трябва. Всички знаеха, че мъжете трябваше да бъдат закарвани насила в църквата, но след като кажат „да“, после са много благодарни, че са го сторили. Така че ако се наложи, щеше дори да забременее! Знаменитостите винаги първо забременяват, а после се женят, пък и ако има бебе, то би могло да бъде облечено като малка шаферка и носено в елегантна кошничка от майка й.