Тъкмо се съблече по бикини и сутиен, когато чу пъхването на ключа в ключалката. Без да се покрива, Лола хукна към фоайето, Филип влезе, но без пазарска чанта. И не посмя да я погледне в очите. Ясно. Нещо не беше наред.
— Къде беше? — започна обвинително, но после се усети и се престори, че не я интересува. — Знаеш ли, с Енид си прекарахме страхотно на балета! Беше много красиво! Нямах представа, че е така. Най-много ми хареса „Диамантите“! А Енид ми каза, че когато си бил малък, си танцувал в „Лешникотрошачката“. Защо не си ми казвал досега?
Филип се обърна и затвори вратата. Когато отново я погледна, като че ли забеляза голотата й. Обикновено това го възбуждаше и той поставяше ръце на гърдите й. Но сега само поклати глава и въздъхна притеснено:
— Лола!
— Какво? Какво има? — попита тя.
— Облечи се и да поговорим!
— Не мога! — провикна се закачливо тя, сякаш всичко си беше наред. — Тъкмо щях да влизам във ваната. Можеш да ми говориш, докато съм сред пяната!
И преди той да успее да каже каквото и да било, тя се втурна към банята.
Филип влезе в кухнята и пъхна пръсти в косата си. Докато асансьорът го отвеждаше нагоре от етажа на Шайфър, той си мислеше, че разговорът с Лола ще бъде лесен и безоблачен. Ще й каже истината — че не смята идеята да се съберат да живеят заедно за добра, — а после ще й предложи пари. Все още й оставаха две седмици до официалното напускане на нейния апартамент, така че той би могъл да поеме наема й за шест месеца, докато си намери истинска работа. Бе решил дори да й плаща телефонните сметки и да я води по магазините на Медисън авеню — ако се налага. Първоначално смяташе да й каже цялата истина — че е влюбен в друга, но после реши, че това би било твърде жестоко. Но бе твърдо убеден, че колкото и мило да се държи с нея, тя ще направи разговора изключително труден. Чувстваше се леко подпийнал от двете бутилки вино, изпити заедно с Шайфър, но сега си каза, че една допълнителна доза алкохолен кураж няма да му дойде никак зле. Наля си чаша водка с лед, глътна една голяма глътка, взе чашата и се запъти към банята.
Лола тъкмо сапунисваше гърдите си. Филип се постара да не позволява на тази гледка да го разсейва. Затвори капака на тоалетната чиния и седна върху него.
— И къде беше, все пак? — подкачи го весело Лола, като хвърляше сапунени мехурчета към краката си.
Той отпи втора глътка водка и изрече:
— Бях с Шайфър Даймънд. Вечерях с нея в нейния апартамент.
Тези думи би трябвало автоматично да отключат въпроса за евентуална връзка между тях, но вместо това Лола изчурулика весело:
— Страхотно! И добре си ли изкара?
Той кимна, чудейки се защо тя не се ядосва.
— Та вие сте стари приятели! — сякаш отговори на незададения му въпрос тя. — Защо да не вечеряте заедно?! Макар че ми каза, че си щял да работиш, но, от друга страна, сигурно си прегладнял.
— Не беше точно така — изрече с гробовен глас Филип.
В този момент Лола проумя, че Филип се кани да скъса с нея — най-вероятно заради Шайфър Даймънд. От тази мисъл стомахът й се преобърна, но реши, че за нищо на света няма да му покаже чувствата си. Гмурна се за момент под водата, за да си събере мислите. Ако можеше по някакъв начин да предотврати скъсването им точно тази вечер, желанието му да се освободи от нея може да премине и всичко да си продължи както преди. И когато се появи над водата, тя вече имаше план.
— Много се радвам, че все пак се прибра — отбеляза делово тя и започна да си трие ходилата с пемза. — Трябва да ти кажа нещо неприятно. Ще трябва да замина за Атланта. Майка ми преди малко се обади и каза, че имала нужда от мен. За няколко дена. Или може би седмица, не знам. Не била много добре. Нали знаеш, че банката ни взе къщата?
— Да, знам — кимна Филип. Финансовите тревоги на семейство Фабрикънт го ужасяваха, непрекъснато го връщаха в тази абсурдна връзка и засилваха зависимостта на Лола от него.