— Както и да е — отбеляза Лола и започна да си разглежда краката, сякаш се опитваше да демонстрира храброст в тази ситуация. — Знам, че ти и без това след три дена тръгваш за Лос Анджелис. Не искам да те ядосвам, но трябва да ти кажа, че в крайна сметка няма да мога да дойда с теб. Прекалено далече е, а майка ми се нуждае от мен. Но когато се върнеш, ще те чакам тук — обеща, сякаш това му беше наградата за търпението.
— Във връзка с това… — започна Филип.
— Недей! — поклати глава тя. — Знам, че е гадно, но нямам друг избор. Трябва да замина за Атланта още утре. И те моля за едно голяма услуга! Ще можеш ли да ми заемеш хиляда долара за самолетния билет?
— Разбира се — въздъхна Филип, примирявайки се с факта, че точно сега не може да говори с нея по най-важния въпрос. От друга страна, почувства облекчение, че успя да избегне скандала. Тя и без това утре заминаваше. Може пък изобщо да не се върне тук и тогава нямаше да има никаква необходимост да късат официално. — Няма проблеми. А ти изобщо не се притеснявай! Сега най-важното е да помогнеш на майка си!
Тя се изправи във ваната, излезе и с тяло, от което капеше пяна, го прегърна и прошепна:
— О, Филип! Толкова те обичам!
После плъзна ръце по гърдите му и започна да му разкопчава дънките. Той хвана ръцете й и ги отдръпна от себе си.
— Не сега, котенце! Притеснена си! Няма да бъде приятно за никой от нас!
— Окей, скъпи! — кимна тя и започна да се подсушава. В името на ролята си тя се запъти към спалнята и започна притеснено да си подрежда багажа, физиономията й беше такава, сякаш отиваше на погребение. А после влезе в кабинета на Филип и написа една бележка. Подаде му я с думите: — Би ли предал това на Енид? Благодарствена бележка за балета. Разбрахме се да се видим утре и не искам да си помисли, че съм я забравила!
Рано на следващата сутрин Бийтел Фабрикънт се изненада много, когато дъщеря й се обади, за да я информира, че вече се намира на летище „Ла Гуардия“ и всеки момент ще се качи на самолета за Атланта.
— Наред ли е всичко? — извика паникьосано майката.
— Няма проблеми, мамо — отвърна нетърпеливо Лола. — Казах на Филип, че се притеснявам за вас, и той ми даде пари да ви гостувам за уикенда.
С тези думи Лола затвори и започна да крачи напред-назад из залата за излитащи. Сега бе най-неподходящият момент да оставя Филип сам, когато отново се бе върнал в обятията на Шайфър Даймънд и бе разделен от нея само от четири етажа. Но, от друга страна, ако беше останала, той със сигурност щеше да се опита да скъса с нея. И тогава тя щеше да бъде принудена да се разреве и да започне да му се моли. А веднъж покажеш ли се в подобна светлина пред един мъж, всичко свършва. Мъжът може и да продължи да те търпи, но ще престане да те уважава. Не беше честно! Наистина не беше! Та тя беше млада и хубава и двамата с Филип имаха страхотен секс! Какво повече иска от нея?!
Горчивите й размисли я отведоха до един вестникарски щанд, където от корицата на „Харпърс базар“ я гледаше лицето на Шайфър Даймънд. Беше облечена в синя рокля с обло деколте и бе застанала в една от онези пози, характерни за моделите — с извит гръб и ръка на бедрото. Дългата й тъмна коса бе права и бляскава. „Мразя я!“ — каза си Лола, сякаш снимката й беше виновна с нещо. Все пак купи списанието и започна да оглежда корицата, търсейки някакви недостатъци в лицето на Шайфър. Лоша идея. Защото за момент се отчая. Как би могла да се съревновава с филмова звезда?!
Обявиха полета й и Лола се запъти към опашката пред техния ръкав. Вдигна поглед към телевизионния монитор над главата си, който предаваше едно от най-гледаните сутрешни предавания, и ето че там отново зърна Шайфър Даймънд. Този път бе облечена в обикновена бяла риза с извита яка, на гърдите й висяха множество тюркоазени огърлици, а черните панталони подчертаваха изяществото на тялото й. Лола се вторачи в телевизора и усети как сърцето й се разтуптява от гняв.
— Върнах се в Ню Йорк, за да започна всичко отначало — тъкмо казваше Шайфър на водещия сутрешното шоу. — Нюйоркчани са прекрасни хора и аз си прекарвам чудесно.
„Да, с приятеля ми!“ — прииска се да изпищи Лола.
Някой се блъсна в нея.
— Ще се качвате ли на самолета? — попита мъжът зад гърба й.
Бутайки куфара си на колелца, Лола се затътри през първа класа към задната част на самолета. „Ако бях Шайфър Даймънд, сигурно щях да пътувам в предната част“ — помисли си с горчивина тя, докато вдигаше куфара в отделението за багажа над главата си. После се настани на миниатюрната седалка, приглади дънките си и изхлузи обувките си. После отново огледа корицата на списанието и й се прииска да се разреве. Защо Шайфър Даймънд трябва да ограбва мечтите й?!