Отпусна се назад в седалката и затвори очи. Напомни си, че все още нищо не беше приключило. Все още Филип не беше скъсал официално с нея, а в неделя заминаваше за Лос Агщжелис за две седмици. Щеше да бъде зает с филма си — дано да бъде достатъчно, за да не мисли много, много за Шайфър. И докато него го няма, тя щеше да премести последните си неща в апартамента му. Когато той се завърнеше, тя щеше да го чака там.
Когато пристигна в къщата в Уиндзор Пайнс, Лола разбра, че ситуацията е станала още по-лоша. По-голямата част от мебелите вече липсваха, както и всички безценни спомени от нейното детство — пластмасовите й понита, къщичката на Барби и дори колекцията й от Бийни Бейбис. Всичко това бе продадено на разпродажба. Единственото, което бе останало в стаята й, бе леглото й — с белите дантелени чаршафи и розовата завивка. Този път обаче майка й бе решила самоотвержено да запази самообладание. Помъкна Лола на барбекю у съседите, където заяви пред всички, че двамата с Кем толкова се радвали да се преместят в апартамент, че нямали търпение да се отърват от грижите за къщата. Съседите се опитаха деликатно да не споменават нищо за финансовото положение на семейство Фабрикънт, като насочиха вниманието на всички към снимките на техния внук. За да не остане назад, Бийтел разказа как Лола вече била почти сгодена за прочутия писател Филип Оукланд.
— Той не беше ли малко стар? — изрече неодобрително една от жените.
Лола я изгледа на кръв и реши, че жената ревнува, защото нейната собствена дъщеря се бе омъжила само за някакъв си местен собственик на дребен озеленителен бизнес.
— Той е само на четиридесет и пет и познава всички филмови звезди! — изрече гордо тя.
— Всеобща тайна е, че филмовите звезди са проститутки! — сряза я жената. — Или поне така казваше майка ми едно време.
— Лола е много изискана — побърза да се намеси Бийтел. — Винаги е била по-развита от другите момичета.
А после всички започнаха да говорят за дребните си инвестиции на стоковия пазар и за главоломно падащите цени на жилищата им. Всичко това бе изключително отегчително и депресиращо за Лола. Като продължаваше да хвърля гневни погледи на жената, която направи забележката за Филип, тя си даде сметка, че хората тук са просто тесногръди еснафи. Как изобщо е могла да оцелее тук?!
По-късно, докато лежеше в леглото в празната си стая, Лола осъзна, че никога повече няма да спи в това легло, в тази стая, в тази къща. И като огледа безрадостната пустота около себе си, стигна до заключението, че нищо тук няма да й липсва.
15
Кони Брюър бе обещала на Били никога да не носи кръста на Кървавата Мери. И тя държеше на обещанието си. Ала тъй като Били не беше казвал нищо по въпроса за поставянето му в рамка, две седмици след като Санди й го бе купил, тя отнесе кръста при един прочут майстор на рамки на Медисън авеню. Майсторът беше възрастен мъж, най-малко на осемдесет, но все още елегантен, с пригладена назад бяла коса и жълто копринено шалче на врата. Той погледна скрития в кадифената торбичка кръст, ококори се и запита:
— Откъде го имате?
— Подарък ми е! — отсече гордо Кони. — От съпруга ми!
— А той откъде го е взел?
— Нямам представа! — отсече твърдо госпожа Брюър.
После се запита дали не бе допуснала грешка, като изнесе кръста от апартамента, но тъй като майсторът на рамки не каза нищо повече, тя бързо забрави за инцидента. Не и майсторът обаче. Веднага след като Кони излезе от работилницата му, той се обади на един дилър, дилърът звънна на клиент и не след дълго из целия свят на произведения на изкуството се понесе мълвата, че кръстът на Кървавата Мери се е появил и се намира у семейство Брюър.
И тъй като беше щедро момиче, Кони, естествено, държеше да сподели новото си съкровище с приятели. Така в един следобед в края на февруари, след обяда в „Ла Гулю“ тя покани Ана-Лиза в апартамента си. Семейство Брюър живееха на Парк авеню в апартамент, състоящ се от два шестстайни. Комбинирани, те формираха едно огромно жилище с пет спални, две стаи за гувернантки и огромна дневна, където Кони и Санди организираха ежегодното си коледно парти, посрещайки гостите си: той — като Дядо Коледа, а тя — като закачлив елф.
— Искам да ти покажа нещо, но само ако обещаеш да не казваш на никого! — прошепна възбудено Кони, като поведе Ана-Лиза към своята лична дневна, разположена след голямата спалня. В знак на уважение към настойчивата молба на Били Личфийлд кръстът да бъде запазен в строга тайна тя бе окачила вече поставения в рамка артефакт именно в тази стая, защото до нея се стигаше единствено през тяхната спалня и това я превръщаше в най-изолираното помещение в апартамента. Никой нямаше достъп тук освен прислужниците. Стаята олицетворяваше сбъднатите фантазии на Кони — бе изцяло в розово и небесносиньо, с позлатени огледала и венециански шезлонг, с еркерен прозорец, на чийто перваз бяха подредени елегантни възглавнички, и тапети с ръчно изрисувани пеперудки. Ана-Лиза бе идвала в тази стая два пъти и още не можеше да реши дали помещението е красиво или противно.