Директорът на музея бе напълно готов да прояви необходимото търпение за постигането на крайната цел — в крайна сметка кръстът беше изчезнал от близо шестдесет години! Но за да постигне целта си, се нуждаеше от къртица. И тук моментално се сети за Били Личфийлд. Двамата бяха учили заедно в „Харвард“. Така че Били Личфийлд знаеше доста за изкуството и което беше още по-важно в случая — за хората.
Откри номера на мобилния телефон на Били от списъка с най-често канените на техните събития гости и още на следващата сутрин му звънна. Точно в този момент Били се намираше в едно такси и по някаква случайност тъкмо отиваше при Кони Брюър, за да обсъдят панаира на изкуствата в Базел. Когато Били чу гласа на Дейвид по телефона, усети, че целият се сковава от страх. Въпреки това успя да овладее гласа си и попита:
— О, здравей, Дейвид! Как си?
— Много съм добре — отговори директорът на музея. — Просто се сетих за онова, което ми каза на балета. За потенциални нови дарители. Само исках да ти кажа, че търсим свежа кръв, за да съберем пари за новото крило. Случайно ми попаднаха имената на Санди и Кони Брюър, та се запитах дали случайно не ги познаваш.
— Всъщност ги познавам много добре — отговори с равен глас Били.
— Прекрасно! — възкликна Дейвид. — Би ли могъл да ни уредиш малка вечеря? Нищо помпозно, разбира се, може би в „Двадесет и едно“? — добави. — И ако нямаш нищо против, бих искал да запазиш целта на срещата ни в тайна. Нали знаеш колко подозрителни стават хората, когато разберат, че си отишъл да им искаш пари!
— Разбира се — съгласи се Били. — Това е само между теб и мен. — После затвори ужасено телефона. Внезапно таксито му се стори затворническа килия. Започна да се задушава. — Бихте ли спрели, ако обичате? — попита, като почука на прозорчето на шофьора.
После излезе, клатушкайки се на тротоара, огледа се и се насочи към най-близкото кафене. Влезе, приседна на бара и се опита да си поеме дъх, докато си поръчваше джинджифилова бира. Какво точно знае Дейвид Порши и как е разбрал? Били глътна един ксанакс и докато чакаше лекарството да започне да действа, се опита да мисли логично. Възможно ли е Дейвид наистина да иска да се запознае със семейство Брюър само по обявената от него причина? Надали. Музеят „Метрополитън“ беше последният бастион на старите пари, макар че в последно време му се наложи да предефинира понятието „стари“ от сто на около двадесет години.
— Кони, какво си направила? — бе първото, което каза, когато се озова в апартамента на семейство Брюър. — Къде е кръстът?
Последва я в нейните лични покои и с ужас изгледа поставения в рамка кръст.
— Колко души са го виждали?
— О, Били, не се притеснявай! Само Санди. И слугините. И Ана-Лиза Райе.
— И майсторът на рамката — изтъкна очевидното Били. — На кого го занесе? — Кони каза името на човека. — Господи! Та той ще каже на всички в града!
— Откъде ще разбере за какво става въпрос? — отбеляза наивно Кони. — Аз не му казах нищичко!
— Каза ли му как си се сдобила с него?
— Разбира се, че не! — вирна възмутено носле тя. — Не съм казала на никого!
— Слушай, Кони! Трябва да го прибереш! Свали го от стената и го сложи в сейф, но в банков трезор. Казах ти, че ако някой разбере за този кръст, всички отиваме в затвора!
— Хора като нас не влизат в затвора! — отбеляза важно Кони.
— Напротив, влизат! При това твърде често в последно време! — въздъхна Били.
Кони свали кръста от стената, отвори си гардероба и посочи:
— Ето, махам го!
— Обещай ми, че ще го сложиш в сейф! Твърде ценен е, за да стои в гардероб!
— Твърде ценен е, за да бъде скрит! — възрази Кони. — Ако не мога да си го гледам, какъв е смисълът да го притежавам?!
— За това ще говорим по-късно — отново въздъхна Били. — След като го прибереш. — Възможно ли е, помисли си той с искрица надежда, Дейвид Порши всъщност да не знае нищо за кръста? Защото ако знаеше, досега да бе изпратил детективите, а не да урежда вечери, нали така? Както и да стояха нещата обаче, от Били се изискваше да направи всичко възможно тази вечеря да се състои. Ако не го направеше, автоматично щеше да събуди подозренията на Дейвид. — Отиваме на вечеря с Дейвид Порши от музея „Метрополитън“ — каза. — И да не си отронила и думица за кръста, разбра ли?! Нито ти, нито Санди! Дори и той да ви попита директно за това!