— Засега точка по този въпрос. Бръминджър е на нашата маса!
— Той непрекъснато никне там, където не го сееш! Като пробито пени е.
— По-скоро като чек за един милион долара — отбеляза саркастично Били. — А ти можеш да имаш всеки, когото си пожелаеш! И отлично го знаеш!
— Всъщност не мога. Има само един определен тип мъже, които биха издържали всичко това — рече Шайфър, обгръщайки с жест залата. — И това не винаги е типът мъже, които ни се харесват.
Когато стигнаха до масата си, тя поздрави с отработена усмивка Бръминджър, който седеше точно срещу нея.
— Липсваше ни в Сейнт Бартс! — отбеляза той, като й целуна ръка.
— Да, май трябваше да дойда — съгласи се тя.
— Бяхме голяма група на яхтата! Но съм твърдо решен да я покажа и на теб някой ден! Не се отказвам толкова лесно.
— Няма нужда, благодаря — промърмори Шайфър и се настани на мястото си.
Пред нея вече бяха поставени чинии със салата и два омара. Тя разтвори салфетката и вдигна вилицата си, примряла от глад — едва сега се сети, че цял ден не бе слагала нищо в устата си. Обаче точно в този момент към нея се приближи председателят на организацията на обущарите и настоя да я представи на някакъв мъж, чието име тя така и не разбра, после и на някаква жена, която твърдеше, че я познава от двадесет години, а после към тях се втурнаха други две жени и заявиха, че са нейни почитатели и че я молят да им даде автограф върху програмите. А след това се появи и Карен и я информира, че е време да отива зад сцената, за да се подготви за речта си. И Шайфър стана и отиде зад сцената, за да чака с други знаменитости, които бяха подредени на опашка и старателно избягваха погледите си.
— Имаш ли нужда от нещо? — засуети се около нея Карен. — Вода? Мога да донеса и виното ти от масата, ако искаш!
— Няма проблеми — отговори Шайфър.
Програмата започна и тя остана сама, изчаквайки реда си. През пролуката пред себе си зърна тълпата в полумрака на залата — нетърпеливите им и учтиво отегчени лица насочени към ярката сцена. Усети как в душата й се настанява самота.
Преди много, много години, когато с Филип ходеха по подобни събития, си прекарваха изключително приятно. Но вероятно това се дължеше на факта, че бяха млади и толкова погълнати един от друг, че всеки миг заедно за тях притежаваше трепета на филмова сцена. И сега сякаш виждаше Филип в разкошния му смокинг, с бялото копринено шалче, което винаги носеше преметнато през рамо, помнеше усещането от допира на ръката му, прегърнала я през кръста — мускулеста и твърда, как я води през тълпата и я извежда на тротоара до чакащата ги кола. По някакъв странен начин винаги повличаха след себе си антураж от пет-шест човека и после се натъпкваха в колата и с писъци и смях се изсипваха на следващия купон, и така до зазоряване, когато, с първите трели на птиците, се прибираха вкъщи. Тогава тя се отпускаше на задната седалка върху рамото на Филип и затваряше очи.
— Идва ми да ги изпозастрелям тези птици! — казваше той.
— Млъквай, Оукланд! Според мен са сладки!
Сега, като надникна отново в пролуката, тя зърна Били Личфийлд на първата маса пред подиума. Изглеждаше отегчен, като човек, прекарал твърде много време на твърде много подобни събития. Наскоро бе подхвърлил, че онова, което някога е било забавно, сега се е институционализирало. И като че ли беше прав. Точно в този момент водещият обяви името й и тя излезе на сцената, осъзнавайки, че не разполага с нито една приятелска ръка, която тази вечер да я изведе по-рано от залата.
Когато най-сетне успя да се върне на масата, главното блюдо бе вече сервирано и отнесено, обаче Карен бе уредила сервитьорите да й запазят нейното. Беше филе миньон, но се оказа студено. Шайфър изяде две хапки и се опита да поговори с Били, но точно тогава отново беше прекъсната от жената от организацията, която я накара да се запознае с още хора. Това продължи още тридесетина минути и тогава до нея се озова Бръминджър.
— Доколкото виждам, тази вечер ти дойде малко в повече — отбеляза той. — Какво ще кажеш да те отведа, а?
— С удоволствие! — възкликна тя. — Можем ли да отидем на някое забавно място?
— Шайфър, утре имаш събуждане в седем! — напомни й Карен.
Дерек Бръминджър разполагаше с лимузина с личен шофьор, в която имаше два видеоекрана и две малки хладилничета.
— Някой да иска шампанско? — обяви той и извади една половинка.
После отидоха в „Кутията“ и седнаха на горния етаж в сепаре. Шайфър позволи на Бръминджър да сложи ръка на рамото й и да вплете пръсти в нейните, а на следващия ден светските рубрики информираха, че двамата са били забелязани заедно и вероятно са много близки.