Още със завръщането си в апартамента на Филип във вторник Лола измъкна стария брой на „Вог“ от купчината със списанията (поне не се бе опитал да го скрие, което беше добър знак), отвори го на снимките на Филип и Шайфър и се загледа в тях. Докато съзерцаваше младия, красив Филип с разкошната млада Шайфър, тя изпита непреодолимото желание да отиде долу при Шайфър и да й натрие носа. Но като че ли не й стискаше — ами ако Шайфър реши да й отвърне на удара с удар?! Следващото, което й хрумна, бе просто да изхвърли това толкова важно за Филип списание — така, както той бе изхвърлил нейните. Но и от това се отказа — как иначе щеше да има възможността да разглежда снимките на Шайфър и да я намразва все повече?! Накрая реши да гледа „Лятно утро“.
Пускането на диска бе за нея истинско мъчение, нещо като самобичуване. Във филма главната героиня спасява момчето от самото него, а когато накрая то осъзнава, че я обича, съвсем случайно я блъска с колата си и я убива. Предполагаше се, че сюжетът е донякъде автобиографичен, така че, макар Филип да не участваше лично във филма, всяка реплика, която казваше актьорът, играещ неговата роля, напомняше на Лола за нещо, което самият Филип би изрекъл. И докато гледаше разгръщането на любовта между Шайфър Даймънд и героя на Филип, Лола се почувства като трето колело във връзка, в която не й беше мястото. Същевременно обаче я накара да се влюби още повече във Филип и да се зареди с още по-голяма решителност да го задържи.
На следващия ден се зае с изпълнението на своя грандиозен план. Хвана за канарчета Тайър Кор и отвратителния му съквартирант Джош да й помогнат с окончателното й пренасяне в апартамента. Задачата изискваше Тайър и Джош да й помогнат да си опакова нещата в кашони и найлонови торби и като същи шерпи да ги отнесат в № 1.
Джош не спря да мърмори и да се оплаква, че го болели пръстите, гърба (имал си проблеми с гърба още от рождение, точно като майка си), а накрая и краката, опаковани в дебели бели маратонки, нелепо наподобяващи гипсови отливки. Тайър обаче се оказа изненадващо ефективен. Но както винаги, когато демонстрираше подобен ентусиазъм, зад него се криеше и някакъв подъл мотив — нямаше търпение да зърне вътрешността на № 1 и най-вече — на апартамента на Филип Оукланд. Точно поради тази причина той изобщо не се възпротиви, когато Лола го накара да измине три пъти разстоянието между бившата й квартира и тузарската сграда, влачейки торбите, пълни с нейните дрехи и обувки по цялото Гринуич авеню. Последните два дена на Лола пък бяха посветени на разпродажба на всичко от нейния апартамент — пусна съобщение за събитието в „Крейглист“ и „Фейсбук“, а после организира изкупуването на предметите така, сякаш водеше търг за антики. Изцеди максимума цени за мебелите, които родителите й бяха закупили преди по-малко от година, в резултат на което вече разполагаше с осем хиляди долара в брой. Обаче отказа да дава пари за такси за пренасянето на личните си вещи. Последният месец, прекаран в бедност, я бе научил на нещо много важно — едно е да пилееш безразборно нечии други пари, но съвсем друго да отделяш от своите собствени.
При четвъртото връщане в № 1, във фоайето на сградата триото младежи се сблъска с Джеймс Гуч. Джеймс тъкмо буташе с крак към своя апартамент два кашона книги с твърди корици — авторските бройки от романа му, които издателят му беше изпратил. Когато зърна Лола, почервеня. Гостуванията й и есемесите й бяха секнали веднага след сблъсъка му с Филип и оттогава насам Джеймс се чувстваше обиден и наранен. Сега, когато зърна Лола във фоайето, придружавана от един млад мошеник и един млад неудачник, той се запита дали изобщо си струва да й обърне внимание.
Ала в следващата секунда тя не само го поздрави, но и го убеди да й помогне в пренасянето на вещите й. И така Джеймс се озова в асансьора, притиснат между младия мошеник, който го наблюдаваше злобно, и младия неудачник, който не спираше да се жалва от краката си. Може би се дължеше на въображението му, но докато държеше кашона със старите шампоани на Лола, Джеймс бе убеден, че между него и момичето протича някакво електричество — което автоматично извика в съзнанието му представата как техните електрони танцуват и правят секс тук, пред очите на всички.
Когато Джеймс остави кашона в антрето на апартамента на Филип, Лола го представи на младия мошеник като „един писател, който живее тук“, а идиотчето автоматично го атакува с тезата за абсурдността на всеки жив преуспяващ белетрист. С присъствието на Лола в публиката за Джеймс не беше никак трудно да отвърне на предизвикателството — веднага сложи хлапака на мястото му, цитирайки Делила и Макюън, за които мизерникът дори не беше чувал. Задълбочените познания на Джеймс вбесиха Тайър, но веднага след това той си напомни, че тази отрепка не си заслужава вниманието му — за него той не беше нищо повече от член на така омразното му племе на тузарите, което съвсем случайно беше окупирало тази ексклузивна сграда. Обаче после Лола започна да превъзнася новия роман на Джеймс и отзивите за него в „Таймс“ и Тайър веднага зацепи кой точно бе този Джеймс. Осъзнаването бе като откровение — от този момент нататък Джеймс щеше да се превърне в една от любимите мишени за неговия справедлив гняв!