По-късно същата вечер, когато Тайър бе пресушил две бутилки от най-доброто червено вино на Филип Оукланд и бе пропълзял обратно до мизерията, която наричаше свой апартамент, той издири информация за Джеймс Гуч в „Гугъл“, разбра, че старчокът е женен за Минди Гуч, прегледа рейтинга му в „Амазон“, установи, че все още непубликуваният му роман вече заема осемдесет и второ място, и се зае със описването на един от най-злобните и унищожителни текстове в своя блог, където обрисува преуспяващия писател като „вероятен педофил и разрушител на словото“.
Междувременно, все още будна и отегчена до смърт, Лола изпрати есемес на Джеймс, в което го предупреждаваше да не споменава пред Филип, че е бил в апартамента му, защото Филип я ревнувал от него. Съобщението накара телефона на Джеймс да иззвъни посред нощ и нехарактерният звук събуди Минди. За момент тя се запита дали пък Джеймс не си е хванал любовница, но после отхвърли подобна вероятност като абсурдна.
През повечето работни дни Пол Райе бе първият от жителите на № 1, излюпил се от леглото. Ставаше още в четири сутринта, за да прегледа европейските пазари и да се погрижи за рибките си. Аквариумът му бе вече завършен и инсталиран. Обхващаше почти цялата дължина на балната зала на госпожа Хаутън, а интериорът бе самата мечта на колекционера на рибки — представляваше точно копие на потопената наполовина във вода Атлантида плюс древни римски пътища, излизащи от пясъчни пещери. Придобиването на рибките се бе оказало кървав бизнес — изискваше оглеждането на току-що излюпени екземпляри и участието в безмилостни войни по наддаване, при които най-добрите рибки достигаха до стотина хиляди долара парчето, та и повече. Ала всеки преуспяващ бизнесмен имаше нужда от хоби, особено когато по-голямата част от работния му ден бе посветена на правенето на пари или на изгубването им.
Но в едно необичайно топло утро на един вторник в края на февруари Джеймс Гуч също бе станал рано. В четири и половина сутринта Джеймс се измъкна от леглото със свито сърце. След като цяла нощ не бе успял да заспи от напрежение, най-сетне изтощението му бе взело връх и той се бе унесъл — но само за да бъде събуден час по-късно — изтощен и ненавиждащ се заради изтощението си в този най-важен ден от неговия живот.
Дата на публикуването на неговия роман най-сетне бе обявена. Затова днес той трябваше да се появи в телевизионното шоу „Тудей“, после да даде няколко радиоинтервюта, а накрая му предстоеше вечер за даване на автографи в книжарницата на „Барне енд Ноубъл“ на Юнион Скуеър. Междувременно двеста хиляди бройки от книгата му щяха да бъдат пуснати в книжарниците из цялата страна и още двеста хиляди бройки щяха да бъдат изложени в магазините на „Епъл“, а в неделя книгата му щеше да се озове на корицата на „Ню йорк таймс букривю“. Публикуването вървеше точно според плана, а тъй като нищо в неговия живот до този момент не бе вървяло по предварително начертания план, Джеймс бе хванат за гушата от някакво ирационално чувство на обреченост.
Взе си душ, приготви си кафе, а после, макар че си бе обещал да не го прави, провери рейтинга си в „Амазон“. Мястото, до което се бе изкачил, го шокира — двадесет и второ! И това при положение, че до официалното излизане на романа му оставаха още цели пет часа! Но как, за бога, светът бе разбрал за неговата книга?! Колкото и да се опитваше да си отговори на този въпрос, Джеймс не успя. И накрая реши, че това е поредното мистериозно чудо, поредното доказателство, че онова, което ни се случва в този живот, изобщо не подлежи на контрол.
А после, просто ей така, набра името си в „Гугъл“. Най-долу на първата страница прочете следното заглавие: „ЕДИН ТЪП ТУЗАР СЕ НАДЯВА ДА ДОКАЖЕ, ЧЕ ЛИТЕРАТУРАТА Е ВСЕ ОЩЕ ЖИВА.“ Когато щракна с мишката върху него, бе отведен до сайта „Снаркър“. Изпълнен с любопитство, започна да чете текста на Тайър Кор за неговата персона. Колкото повече четеше, толкова повече зяпваше и накрая усети, че кръвта му се качва в главата. Тайър бе писал за книгата на Джеймс, за брака му с Минди (наричайки я „вторачена в себе си даскалица“), а накрая завършваше със злостно физическо описание на Джеймс, оприличавайки го на изчезнал вид птица.