Вкъщи веднага отвори хладилника. Както почти винаги напоследък, и сега изпитваше вълчи глад. Родителите му така и не можеха да разберат как такова малко момче като него има нужда от толкова много храна, затова единственото, което откри в хладилника, бяха две кутии нарязани плодове, някаква изостанала индийска храна и четвъртинка соево мляко. Сам започна да се налива с млякото директно от кутийката, но не забрави да остави една капка за сутрешното кафе на майка си. А после стигна до заключението, че има нужда от месо. Затова реши да отиде до ресторанта на Девета улица, да седне на бара и да изяде една пържола.
Когато отново излезе във фоайето, се оказа точно зад гърба на Пол Райе, който тъкмо отиваше към бентлито. Сърцето на Сам се разтуптя, с което му напомни за измисления от него коварен план за отмъщение. До този момент все още не беше решил кога точно ще приведе плана си в действие, но като видя как Райе се намества на задната седалка на скъпата кола, реши, че трябва да го направи още тази вечер, докато семейство Райе ги нямаше. Минавайки покрай бентлито, той помаха на Ана-Лиза, която се усмихна и му помаха в отговор.
— Сам Гуч е много сладко момче — сподели със съпруга си тя.
— Майка му обаче е кучка — просъска Пол.
— Ще ми се вече да сложиш край на тази вечна война с Минди Гуч!
— Ще сложа, и то съвсем скоро!
— Браво на теб!
— Минди Гуч и нейното тъпо куче вече няма да ме тормозят, обещавам ти!
— Нейното куче ли?! — изгледа го изумена Ана-Лиза.
— Днес накарах адвоката си да й изпрати предупредително писмо! Искам тази жена, заедно с тъпото си семейство и още по-тъпото си куче да се ометат завинаги от моята сграда!
— Твоята сграда ли, Пол?! — още по-изумено възкликна съпругата му. Това бе прекалено възмутително дори и за Пол.
— Точно така! — натърти злостно той, вторачен в главата на шофьора. — Днес парафирахме сделката с Китай. И само след няколко седмици ще бъда в състояние да купя всеки отделен апартамент от № 1!
Ана-Лиза ахна и възкликна:
— И защо си мълча досега?
— Е, нали сега ти казвам!
— Кога точно стана?
Пол погледна часовника си и отговори:
— Преди около четиридесет минути.
Ана-Лиза се облегна назад в седалката си и промърмори:
— Не знам какво да кажа, Пол! И как точно стана? Какво представлява тази сделка?
— Идеята беше моя, но я осъществихме двамата със Санди. Продадохме един от моите алгоритми на китайското правителство в замяна на процент от техния стоков пазар!
— Имаш ли право да го направиш?
— Разбира се, че имам! — вирна брадичка Пол. — И току-що го направих! — И без никаква пауза той се приведе към шофьора и обяви: — Промяна на плановете! Отиваме на хелипорта Уест Сайд!
— После се облегна до жена си, потупа я по крака и каза: — Реших, че няма да е зле да отскочим до „Ложата“, за да го отпразнуваме. Знам откога ти се иска да отидем там!
— О, Пол! — усмихна се тя.
„Ложата“ беше ексклузивен курорт в планините Адирондак, за чиито красоти се носеха легенди. Ана-Лиза бе разбрала за него още преди години и бе споменала на Пол, че й се иска да отидат там за годишнината от сватбата им. Но при три хиляди долара на вечер курортът се бе оказал твърде скъп за тогавашните им доходи. Но ето че Пол не беше забравил. Тя отново се усмихна и поклати глава, осъзнавайки, че леката неприязън към Пол, която чувстваше през последните два месеца, е плод единствено на нейното въображение. Пол си оставаше Пол — по неговия си уникален, неподатлив на разгадаване начин. И Кони Брюър се бе оказала права — Ана-Лиза наистина обичаше съпруга си.
Сега той бръкна в джоба на панталона си и извади оттам малка черна кадифена кутийка. Вътре имаше огромен пръстен с жълт диамант, обграден от розови камъчета. Беше красив и безвкусно крещящ — точно от нещата, които биха допаднали на Кони Брюър. Ана-Лиза постави безмълвно пръстена на средния пръст на дясната си ръка и Пол попита:
— Харесва ли ти? Санди ми каза, че Кони имала същия. Затова реших, че и ти сигурно искаш такъв!
— О, Пол! — погали тя главата му. — Много ми харесва! Изумителен е!
В апартамента на семейство Гуч Сам прерови чекмеджето с бельо на майка си, откри чифт стари кожени ръкавици и ги пъхна в колана на дънките си. От кутията с инструменти в претъпкания килер извади малка отверка, клещи, електричарски нож, щипки за кабели и малка ролка тиксо за електротехнически цели. Напъха всичко това в задните джобове на дънките си и извади ризата си отвън, за да прикрие издутините. След това хвана асансьора до етажа на Филип и Енид, откъдето продължи по стълбата до първия етаж на най-горния апартамент.