— Ще ти извадя чорапи! — извика тя, подавайки му кафето. — Смяташ ли, че ще ти липсвам? — попита, докато слагаше няколко чифта износени чорапи в куфара му, питайки се колко ли точно ще му трябват за две седмици.
— И аз мога да си извадя! — сряза я раздразнено Джеймс, притеснен от толкова внимание.
Минди попадна на дупка при пръстите на един чорап и пъхна пръст в него. После отбеляза:
— Повечето от чорапите ти са с дупки!
— Голяма работа! Кой ще ми гледа чорапите! — тросна се Джеймс.
— Е, кажи де! Ще ти липсвам ли? — повтори Минди.
— Нямам представа — сви рамене съпругът й. — Може би да, може би не. А може би ще съм твърде зает, за да мисля за нещо друго.
А после, след като изживя обичайната предстартова паника, Джеймс изхвърча от сградата точно в четири и петнадесет. Минди се зачуди дали да легне и да се опита да поспи още мъничко, но прецени, че е прекалено превъзбудена, за да го направи. Реши да провери рейтинга на Джеймс в „Амазон“. Компютърът й се включи, но се оказа, че няма интернет. Странна работа! Минди провери кабелите, а после изключи и отново включи захранващото устройство. Нищо. Опита с браузъра на своето блекбъри. Пак нищо.
По това време Пол Райе също вече беше станал. Точно в пет сутринта той трябваше да изстреля своя алгоритъм в китайския стоков пазар. Затова точно в четири и тридесет той се настани на бюрото в домашния си кабинет с чаша кафе с мляко наблизо, готов да започне. Грабна по навик един молив от сребърната чашка пред себе си и огледа върха му. А после интуитивно включи компютъра.
Екранът проблесна в познатото и успокояващо зелено — цветът на парите, както си помисли със задоволство той, а после… нищо. Пол вдигна изненадано глава. Включването на компютъра би трябвало да бъде достатъчно, за да включи и сателитната система, и интернет захранването. Щракна върху иконката на интернет. Екранът не реагира. Извади ключа от бюрото си, отключи шкафовете зад себе си и огледа складираните вътре метални харддискове. Електрическото захранване беше налице, но проблясващите светлинки подсказваха, че в системата му не влиза сигнал. Поколеба се за миг, а после се втурна на долния етаж към офиса на Ана-Лиза. Опита и с нейния компютър, за който обичаше да казва, че е от каменната ера, ала и там нямаше интернет връзка.
— Мамка му! — изпищя Пол Райе.
В главната спалня в съседство до кабинета Ана-Лиза се размърда в съня си. По време на тържествената вечеря предната нощ семейство Райе и семейство Брюър бяха изгълтали редки вина на стойност над пет хиляди долара, преди хеликоптерът да ги върне в града някъде към два през нощта. Сега тя се обърна с натежала глава, надявайки се, че гласът на Пол е само в съня й. Но ето че отново го чу:
— Мамицата му мръсна!
И секунда след това Пол вече беше в спалнята и нахлузваше панталоните си от предишната вечер.
— Какво става, Пол? — изправи се Ана-Лиза в леглото.
— Шибаната интернет връзка се е скапала!
— Ама нали… — размаха безпомощно ръце тя.
— Къде е колата? Трябва ми шибаната кола!
Ана-Лиза се протегна, грабна подвижната слушалка и отговори:
— Колата е в гаража. Но гаражът вероятно е затворен.
Напълно обезумял, Пол се опита едновременно да закопчае ризата си, докато нахлузваше обувките си. А после изкрещя:
— Точно за такива случаи исках онова място на паркинга долу! Точно за такива спешни моменти!
— Какви спешни моменти? — извика и Ана-Лиза, като скочи от леглото.
— Нали ме чу?! Няма шибана интернет връзка! Което означава, че съм прецакан! Цялата сделка с Китай се прецаква! — И изхвърча от спалнята.
— Пол? — извика след него тя, като го последва до парапета. — Пол? С какво мога да ти помогна?
Обаче той беше вече в коридора на сградата и натискаше бутона на асансьора. Асансьорът се оказа във фоайето. Пол си представи целия му път нагоре, а после надолу и реши, че няма толкова време. Втурна се надолу по стълбите. Влетя във фоайето, разбуждайки заспалия портиер, и извика, почти останал без дъх:
— Искам такси! Шибано такси!
И се втурна на улицата, размахвайки ръце.
Когато отникъде не се появи такси, той започна да тича по Пето авеню. На Дванадесета улица най-сетне зърна едно такси и влетя на задната седалка.