А долу, в апартамента на семейство Гуч, Минди извади кутия замразени вафли от фризера и подвикна:
— Сам? Искаш ли закуска?
Сам се появи на прага на кухнята с раница на гръб и отсече:
— Не съм гладен.
Минди постави една вафла в тостера и отбеляза:
— Хмм. Интересно.
— Кое? — обади се притеснено Сам.
— Семейство Райе. Че се обаждат на полицията. И то заради някакъв срив в интернет връзката. — Вафлата изскочи от тостера, тя я постави в чинийка, намаза я с масло и я подаде на Сам. — Така става с хора, които не са си на мястото. Просто не знаят, че такива неща в Ню Йорк са напълно нормални.
Сам кимна. Устата му беше пресъхнала.
— Кога ще се прибереш днес? — попита го майка му.
— Ами, сигурно по обичайното време — промърмори Сам, вторачен във вафлата си.
Минди взе вилицата и ножа на Сам, отряза си парченце от вафлата му и започна да дъвче. После изтри маслото с опакото на ръката си и отсече:
— Когато се прибереш, ще ме завариш тук! Днес смятам да си взема почивен ден. Като председател на борда, се налага да се занимая със случая!
На три пресечки от тях Били Личфийлд нямаше никакви проблеми със своята интернет връзка. След една безсънна нощ той бе станал рано, за да провери всички блогове, онлайн изданието на „Ню Йорк таймс“ и на всички останали вестници, за които можеше да се сети, за да разбере дали някъде не се споменава за кръста на Кървавата Мери. Не видя нищо, но пък името на Санди Брюър беше във всички финансови издания със съобщението за неговата жестока сделка с китайското правителство, с която е придобил процент от техния стоков пазар. И повсеместното възмущение вече бе в ход. Имаше две редакторски статии за моралните импликации на подобна сделка и за това как случаят би могъл да се възприеме като сигнал, че определени бързо забогатяващи персони от финансовия свят биха могли да се съюзят, за да образуват свое собствено правителство в сянка, влияещо върху политиките на по-голямата част от света. Статиите завършваха със заключението, че подобни ходове би трябвало да се считат за незаконни, но тъй като все още нямало закони, които да охраняват държавите от възможни сценарии в тази насока, засега не можело да се направи нищо.
Но името на Санди Брюър не бе единственото, превърнало се в мишена на блоговете през днешния ден. Джеймс Гуч също не бе пощаден. Някой бе направил снимки с телефона си по време на четенията в „Барне енд Ноубъл“ и ги бе пуснал по „Снаркър“ и „Ю Тюб“. И сега простолюдието нападаше Джеймс заради косата, очилата му и неговия чудат начин на говорене. Наричаха го „говорещ зеленчук“ и „краставица със зъркели“. „Горкият Джеймс!“ — каза си Били. Той бе толкова мек и любезен, че просто не беше за вярване как е могъл да се окаже център на толкова голямо количество негативно внимание. Но пък вече бе преуспял, а успехът бе най-голямото престъпление в очите на плебса.
Няколко минути по-късно, в центъра на града, издут и в лошо настроение от количеството алкохол, което бе погълнал предишната вечер, Санди Брюър влетя в „Брюър Сикюритис“, грабна меката баскетболна топка от стола в офиса си, запъти се към офиса на Пол Райе и метна топката по главата му. Пол се сниши.
— Какви са тези мизерии, Райе?! Какви са тези шибани работи?! — изкрещя Санди. — Двадесет и шест милиона долара! — Със зачервено от гняв лице той се приведе към Пол Райе и просъска: — Гледай да възстановиш тези пари или изхвърчаш оттук!
Сега, след като Филип бе чак на другия край на страната, в Лос Анджелис, Тайър Кор си прекарваше страхотно в неговия апартамент. Пиеше кафето и виното му и от време на време чукаше приятелката му. Тайър бе прекалено егоцентричен, за да бъде особено добър в секса, но понякога, когато тя му позволеше, той не отказваше да си топне чушлето. Тя го караше да носи презерватив, а понякога и два, защото му нямала доверие, което го лишаваше от половината от удоволствието на секса. Но този факт се компенсираше многократно от факта, че го правеше в леглото на Филип.