— Знаеш, че не обичаш Филип — казваше той на Лола след това.
— Нищо подобно! Обичам го! — срязваше го тя.
— Лъжеш! Коя влюбена жена ще прави любов с друг в леглото на любимия си?!
— Виж какво, това между теб и мен не е точно секс — обясняваше Лола. — Просто начин за запълване на времето, когато ми е скучно.
— О, много благодаря!
— Нали не очакваш от мен да се влюбя в теб? — изпискваше Лола и сбърчваше отвратено лице, сякаш бе лапнала нещо развалено.
— Лола, кой е този млад човек, когото виждам понякога да влиза в апартамента? — попита един следобед Енид.
Беше наминала, за да вземе назаем един тонер за принтера си. Енид непрекъснато „заемаше“ офис консумативите на Филип, сякаш не можеше и тя като другите хора да отиде да си купи от „Стейпълс“. Лола се смръщи и отбеляза:
— Нали знаеш, че можеш да си поръчваш консумативи и он-лайн?
— Знам, скъпа. Но така е много по-забавно — отбеляза Енид, докато ровичкаше из нещата на Филип. — А ти не отговори на въпроса ми. За младия мъж.
— За кого по-точно? — попита нехайно Лола. — Можеш ли да ми го опишеш?
— Висок, привлекателен, с червеникава коса и пренебрежително изражение.
— Аха — кимна Лола. — Тайър Кор. Един мой приятел.
— Така и предположих — рече Енид. — В противен случай не мога да си представя защо ще прекарва толкова много време в апартамента на Филип. Кой е той и какво работи?
— Има клюкарска рубрика. Като теб — отговори Лола.
— За кого работи?
— За „Снаркър“ — бе принудена да признае Лола. — Обаче някой ден ще стане писател! Или ще управлява телевизия! Той е гениален! Всички казват, че с каквото и да се захване, го прави с голям замах!
— Ясно — кимна Енид, вече открила тонера. — Мисля, че се сещам точно кой е. И знаеш ли, Лола… Малко се притеснявам за умението ти да преценяваш хората. Не би трябвало да допускаш подобни типове в апартамента на Филип! Не съм сигурна дори дали трябва да го допускаш и в сградата!
— Но той ми е приятел! — възпротиви се Лола. — Позволено ми е да имам приятели, нали?
— Не искам да ти се меся — заяви рязко Енид. — Просто се опитвам да ти дам съвет.
— Благодаря ти — изрече наперено Лола и изпрати лелята на Филип до вратата.
Когато чу, че тя влезе в апартамента си, пристъпи на пръсти и огледа шпионката на вратата й. Дали стои непрекъснато тук и я наблюдава? И какво би могла да види една старица през тази дребна шпионка? Очевидно твърде много. Когато се върна в апартамента на Филип — всъщност на Филип и нейния, — тя автоматично си съчини история, с която да обясни гостуванията на Тайър. Щеше да каже, че Тайър й помага за проучванията, които прави за Филип. А същевременно тя пък помага на Тайър за романа му. Всичко звучеше напълно невинно. Енид не би могла да разбере какво става вътре в апартамента, нали? Така че, как ще разбере истината?
Лола не беше имала намерение да се забърква с Тайър Кор. Знаеше, че е много опасно, но се наслаждаваше на тръпката, че щеше да й се размине. А тъй като изпитваше лека неувереност относно връзката си с Филип, тя оправдаваше поведението си, като си напомняше, че има нужда от резервен план, ако нещо с Филип не се получи. Вярно, че Тайър Кор не бе точно утешителната награда, която й трябваше, но все пак той познаваше много хора и твърдеше, че има връзки навсякъде.
Но после се сети, че Филип се връща само след няколко дена, поради което предупреди Тайър, че на забавленията им трябва да бъде сложен край. Тайър се ядоса. Не защото нямаше повече да вижда Лола, а защото нямаше да може да влиза повече в № 1. Тук всичко му харесваше и дори самото влизане в сградата го караше да се чувства нещо повече от останалите. Преди да пристъпи прага, той винаги се оглеждаше, за да провери дали някой не го гледа и не му завижда за положението. А после, когато минаваше покрай портиерите, им махваше свойски и подвикваше: „Отивам в апартамента на Филип Оукланд!“ И вдигаше палец. Портиерите го оглеждаха подозрително — Тайър бе сигурен, че изобщо не го харесват и не одобряват присъствието му тук, — но все пак не го спираха.
Когато тази сутрин се отби в апартамента на Филип, Тайър предложи на Лола да погледат малко порно по нета. Лола гризеше картофен чипс и го хрускаше шумно — вероятно, за да го ядоса.