— Не може — каза тя.
— Защо? Да не би да те е срам?
— Глупости. Просто няма интернет. По вина на Пол Райе. Или поне така разправят всички. Енид казва, че ще се опитат да го изритат оттук. Не знам дали ще успеят, обаче всички в сградата го мразят.
— Пол Райе ли? — подметна нехайно Тайър. — Онзи Пол Райе? Който е женен за Ана-Лиза — светската кучка?
— Същият — сви рамене Лола. — Те са супербогати. Тя се разкарва напред-назад е едно бентли, а дрехите дизайнерите й ги носят на крака. Мразя я!
— А аз мразя и двамата! — ухили се Тайър.
Съзнавайки необходимостта от спешни действия, Минди и Енид свикаха спешно заседание на управителния борд на сградата. Преди да тръгне за жилището на Минди, Енид се спря до вратата на Филип. Да, наистина се чуваха гласове — на Лола и на онзи непознат младеж, който вероятно бе Тайър Кор. Възможно ли е Лола целенасочено да е пренебрегнала съвета й? Или беше просто тъпичка? Изпълнена с решимост, Енид почука на вратата.
И автоматично настъпи тишина. Енид отново почука и извика:
— Лола? Аз съм! Трябва да говоря с теб!
Забързан шепот, а после Лола отвори вратата.
— Здравей, Енид! — поздрави с престорена радост.
Енид я избута и откри Тайър Кор да седи на дивана на Филип с някакви листи в ръка.
— Здравейте! — поздрави Енид. — Вие кой сте, ако смея да попитам?
Тайър автоматично се превърна в перфектния послушен ученик — образ, от който се опитваше да се отърси вече години наред. Изправи се, подаде ръка и изрече:
— Казвам се Тайър Кор, мадам.
— Приятно ми е. Аз съм Енид Мърл, лелята на Филип.
— Боже! — възкликна Тайър. — Лола не ми е споменавала, че именно вие сте лелята на Филип!
— Вие приятел ли сте на Филип?
— Да. И на Лола. Двамата с нея обсъждахме моя сценарий. Надявах се, че Филип ще бъде така добър да ми даде някои насоки. Обаче виждам, че вие двете имате доста да си говорите, затова ще тръгвам.
Скочи и грабна сакото си.
— Да не забравите сценария си! — подвикна след него Енид.
— Точно така — кимна Тайър.
Двамата с Лола се спогледаха, а тя го дари със скована усмивка. После Тайър взе сценария и Енид го последва до коридора на етажа.
Съвместното им пътешествие в асансьора премина в пълно мълчание. Което бе добре дошло за Тайър, тъй като главата му бъкаше от идеи и не искаше да ги изгуби с излишни приказки. През последните тридесет минути бе успял да се докопа до толкова много интересна информация, че щеше да напълни с нея няколко рубрики в блога. Оказваше се, че № 1 е развъдник на интриги. Нищо чудно да положи началото на цяла серия за тази велика сграда. Ще я нарече „Кооперацията“. Или може би „Животът на богатите и привилегированите“.
— Довиждане! — отсече твърдо Енид, когато вратите на асансьора се отвориха във фоайето.
Тайър кимна и изхвърча навън. Единственото, което му бе необходимо, за да поддържа атаките срещу обитателите на тази тузарска сграда, бе постоянно захранване с информация. Обърна сценария в ръката си на заглавната страница и се ухили. Беше първи вариант на сценарий от Филип Оукланд с работно заглавие „Кървавата Мери“, Филип Оукланд със сигурност ще побеснее, когато разбере, че Лола му е позволила да изнесе ръкописа. Но пък никога няма да научи за това, ако Лола се държи като добро момиче и спазва правилата на играта. Така Тайър реши, че от този момент нататък Лола ще идва редовно в апартамента му. Ще го държи в течение на ставащото в № 1, а когато приключи с говоренето, ще му прави по една свирка.
Енид натисна звънеца на вратата на Минди. Отвори й Сам, който се бе отказал да ходи на училище под претекст, че е болен. Той отведе Енид в малката дневна на семейство Гуч, където трима от членовете на борда вече бяха пристигнали и настървено обсъждаха провиненията на Пол Райе.
— Не можем ли да го накараме със сила да пусне „Таим Уорнър“ в апартамента си?
— Разбира се. Това е същото като служителите на газовата компания. И се отразява на останалите обитатели. Ако откаже, ще се наложи да се въоръжим с писмо от адвоката на сградата.
— Някой опитвал ли се е да разговаря е него?
— Всички пробвахме — отговори този път Енид. — Невъзможно е!
— Ами жена му? Може би някой трябва да направи опит да поговори с жена му!
— Ще опитам — съгласи се Енид.
От другата страна на стената Сам Гуч лежеше в леглото си и се преструваше, че чете списанието на майка си. Бе оставил вратата отворена, за да може да слуша разговора. Сега той вдигна очи към тавана, изключително доволен от себе си. Вярно, че с действията си причини голяма суматоха в сградата и бе уплашен до смърт да не го разкрият, но в крайна сметка всичко си струваше заради отмъщението срещу Пол Райе. Сам предположи, че Райе няма да тормози вече никого, особено майка му. Той никога няма да каже нищо на богаташа, но когато се разминат във фоайето, ще го погледне така, че той веднага ще разбере кой е виновен за прочутия срив на интернет. Дано само да не успее да го докаже!