— Лола! — извика той, когато тя вдигна. — Трябва да обсъдим ситуацията!
— Ама аз вече се преместих окончателно! Нали такива бяха плановете?! Разопаковах си всичкия багаж. Заех само мъничка част от гардероба в спалнята, а твоите неща прибрах в складовете в приземието. Надявам се, че нямаш нищо против — допълни, като че ли едва сега осъзнаваше, че той може и да не остане доволен от този развой на нещата.
— Лола, идеята не е никак добра!
— Коя идея? Нали ти ме покани да се пренеса при теб, Филип? В Мустик! Или май забрави? Да не би да искаш да ми кажеш, че вече не ме обичаш?! — И се разплака.
Филип се огъна пред сълзите й.
— Не съм искал да кажа подобно нещо — промърмори. — Държа на теб, Лола. Само че…
— Как можеш да твърдиш, че държиш на мен, когато току-що се опита да ми кажеш, че не ме искаш в дома си? Хубаво! Ще си тръгна! Ще изляза да живея на улицата!
— Лола, не е необходимо да отиваш на улицата!
— Ама аз съм само на двадесет и две! — разхълца се тя. — Ти ме прелъсти и ме накара да се влюбя в теб, а сега ме гониш и съсипваш живота ми!
— Лола, престани с това! Всичко ще се нареди!
— Значи наистина ме обичаш?
— Ще поговорим, когато се върна — въздъхна примирено той.
— Знам, че все още не си готов да го кажеш, но съм уверена, че ще го направиш! — изгука мило тя. — Това е просто период на приспособяване! О, щях да забравя! Твоята приятелка Шайфър Даймънд излиза с някакъв тип на име Дерек Бръминджър! Писаха за тях в „Поуст“. А после и аз ги видях да излизат заедно рано сутринта, от тук. Той не е много приятен, да ти кажа! Стар е и има много грозна кожа. Човек би си помислил, че една филмова звезда като нея ще има по-добър вкус! Но, от друга страна, може и да няма избор!
За момент Филип остана безмълвен.
— Ало? Ало? — подвикна Лола. — Там ли си още?
„Значи пак се е върнала при Бръминджър! — помисли си с горчивина Филип. — При това, след като толкова ме увещаваше да се отърва от Лола! Как можах да си помисля, че се е променила?!“
— Лола! — извика сега той, едва прекрачил прага на апартамента си. — Каква е тази работа с твоя приятел?
Огледа се. Лола не беше вкъщи. Остави куфара на леглото си и почука на вратата на леля си.
Лола се оказа при Енид.
— Филип! Ти се прибра! — извика тя и се хвърли на врата му. Той я потупа по гърба и погледна към леля си, която му се усмихна и подбели очи. Лола продължи: — Енид тъкмо ми показваше книгите си по градинарство! Смятам тази пролет да превърна терасата ти в градина! Енид ми каза, че мога да си отглеждам дори лалета, в малки кутийки! А после можем да си имаме винаги свежи цветя у дома!
— Здравей, скъпи Филип! — изрече Енид, като бавно се надигна от дивана.
Едва сега, след двете седмици отсъствие, Филип осъзна, че леля му най-сетне остарява. Някой ден щеше да я загуби и тогава щеше да остане съвсем сам. Тази мисъл промени настроението му на сто и осемдесет градуса — трябваше да бъде щастлив, че все още има леля си и че Лола все още го чакаше в апартамента му, и че двете жени очевидно се разбираха. Може пък в крайна сметка всичко да се нареди!
— Ела! — задърпа го Лола. — Искам да ти покажа какво направих с кухнята!
— Ти си влизала в кухнята?! — изрече с насмешлива усмивка той.
Но после я последва в апартамента си, където тя му показа резултата от упорития си труд. Беше пренаредила съдържанието на всички кухненски шкафове, така че сега той вече нямаше никаква представа кое къде да търси.
— И защо го направи? — попита, отваряйки шкафа, в който някога си държеше кафето и подправките и в който сега се помещаваха чинии.
— Мислех, че ще ти хареса — смотолеви съсипана тя.
— О, харесва ми! Много по-добре е! — излъга той и продължи да оглежда апартамента си, питайки се какво още е променила.
Отиде в спалнята и предпазливо открехна гардероба. Половината му дрехи — саката и ризите, които си бяха висели изрядно подредени години наред — липсваха. На тяхно място, без никакъв ред и порядък, бяха поставени шарените парцалки на Лола, които се поклащаха на неговите закачалки като коледни играчки.