— Успя ли да ме забравиш там? — измърка тя, като се приближи зад него и пъхна ръка в дънките му. После се хвърли на леглото. С внезапна възбуда, която му напомни, че не беше правил секс от цели две седмици, Филип вдигна краката й на раменете си. За момент погледна към голата й, обезкосмена вагина, която му припомни, че не точно нея искаше в този момент. Но така и така нямаше нищо друго, той се хвана на работа.
А после, докато издирваше в кухнята преместените си чаши за вино, той подвикна:
— А каква е тази история за приятеля ти, който срязал кабелите за интернет на семейство Райе?
— О, това ли! — въздъхна тя. — За всичко е виновна онази ужасна Минди Гуч! Ревнува ме, защото съпругът й Джеймс непрекъснато се опитва да ме задява зад гърба й! Затова каза, че виновният е Тайър Кор. Нали си спомняш момчето от купона на Хелоуин? Та Тайър намина тук… колко… един-два пъти, защото иска да пише сценарий и аз се опитвах да му помогна, а освен това непрекъснато пише за Минди и съпруга й в „Снаркър“, та затова Минди се опитва всячески да му отмъсти. Освен това той дори не беше в сградата, когато това е станало!
— Колко пъти, казваш, е бил тук? — изгледа я Филип с все по-нарастващо раздразнение.
— Нали ти казах? Един-два пъти. Е, може би три. Не си спомням точно.
В съседния апартамент Енид Мърл събра книгите си по градинарство и поклати отчаяно глава. Бе опитала какво ли не, за да се отърве от Лола — накара я да обиколи три скъпи супермаркета на Шесто авеню в търсене на консервиран боб Флажоле; заведе я на ретроспективна изложба на Деймиън Хърст, представяща умрели крави и акули; и дори я представи на Флоси! Ала всичко се оказа напразно. Лола твърдеше, че тя също обичала боб Флажоле, изрази благодарност, че Енид я въвежда в новото модерно изкуство, и дори не се уплаши от Флоси! Помоли Флоси да й разкаже за доброто старо време, когато е била танцьорка, а после приседна до нея на леглото и се заслуша в историите й със зяпнала уста. Едва тогава Енид си даде сметка, че е подценила ината на това момиче. След Погрома на интернет тя отново постави пред Лола въпроса за Тайър Кор, обаче единствената реакция на момичето бе да я погледне невинно и да изрече: „Енид, беше напълно права! Той е боклук! И ти обещавам, че никога повече няма да се срещам е него!“
Ала за разлика от Минди Гуч Енид въобще не вярваше на тази история как Тайър Кор бил прерязал кабелите на Пол Райе. Никак не й беше трудно да прецени Тайър — той бе грубиян и простак, а повечето грубияни и простаци нямат куража да извършат нещо подобно. Тайър беше прекалено страхлив, за да предприеме някакво физическо действие срещу някого — точно затова предпочиташе да напада хората от безопасното разстояние, което му предоставяше интернет. За Енид беше ясно, че обвиненията на Минди целят едно — да отвлекат вниманието на хората от истинския извършител, който, както й подсказваше интуицията, бе никой друг освен Сам.
За огромен късмет на Сам полицията не си направи труда да разследва особено подробно. Заявиха, че инцидентът е просто номер, последица от вражда между съседи. После добавиха, че подобни номера ставали все по-често явление, дори и в изисканите кооперации. В полицията вече се получавали всякакви оплаквания — за съседи, които удряли по таваните си с дръжките на метлите, за разваляне на коледни украси по вратите, а един дори се жалвал, че пушекът от цигарите на съседите му влизал в техния апартамент и изправял децата му пред опасността от рак! „Лично моето мнение е живей и остави другите да живеят! — бе изтъкнал главният инспектор пред Енид. — Но нали знаете какви станаха хората напоследък? Прекадено много пари и прекалено малко пространство! И най-главното — никакви обноски! Което поражда у хората омраза един към друг!“
Енид бе наясно, че в № 1 никога не бе минавало без дребни дрязги между съседите, ала до този момент всички те бяха потушавани от всеобщото чувство на гордост от факта, че живеят точно в тази сграда. Вероятно семейство Райе бяха нарушили баланса, който цареше тук години наред — защото бяха прекалено много по-богати от всички останали. А ето че сега Пол Райе заплашваше съседите си със съд, поради което Енид бе принудена да предупреди Минди Гуч, че ако Пол Гуч действително заведе дело срещу кооперацията, ще трябва да започнат да плащат правни такси, което автоматично ще доведе до увеличаване на месечните такси за поддръжката. Така, съзирайки финансовата страна на проблема, Минди се съгласи да свири отбой и дори написа извинителна бележка на Пол и Ана-Лиза Райе. По този начин бе постигнато временно примирие, ала скоро след това детайлите по случая започнаха да излизат един по един в „Снаркър“. Енид бе убедена, че информацията идва от Лола, ала как можеше да го докаже? И сякаш самата Енид имаше някаква вина по този въпрос, та Минди Гуч започна да се възползва от всяка възможност да я тормози — спираше я във фоайето, за да я попита дали е чела новия блог, непрекъснато й изпращаше текстовете по имейла.