— Това не може да продължава повече! — бе възкликнала тази сутрин Минди.
Енид Мърл въздъхна и отбеляза:
— Щом толкова те тормози този млад човек, тогава го вземи на работа!
— Какво?! — изкрещя възмутено Минди.
— Наеми го! — повтори възрастната жена. — Очевидно не се страхува от работа, щом хвърля толкова много труд за списването на редовна рубрика за № 1. Освен това очевидно притежава поне капчица интелект — най-малкото знае как да подреди едно изречение, защото ако не знаеше, ти нямаше да си толкова бясна, нали?! Дай му сносна заплата, а после го изцеди докрай! Така той няма да разполага с време, за да се занимава с други теми. Обаче не му отпускай прекалено много пари, за да не започне да спестява и накрая да те напусне! Замажи му очите с обичайното — осигуровки и бонуси. Превърни го в корпоративен чиновник и оттам нататък никога повече няма да имаш поводи да се притесняваш от него!
„Де да можеше всичко да се оправя толкова лесно!“ — въздъхна сега Енид и се запъти към кухнята, за да си направи чаша чай. Отпи внимателно, за да не си изгори устата. После, след кратко колебание, отнесе чашата в спалнята си. Изключи всички телефони, дръпна завесите и за първи пот от много години насам си легна посред бял ден. Затвори очи. Най-сетне бе започнала да става твърде стара за цялата тази драма наоколо.
Последните събития на № 1 бяха направили и без това параноичния Пол Райе в още по-параноичен и потаен. В това несигурно разположение на духа той бе започнал да си изпуска нервите и по най-дребните поводи. Разкрещя се на прислужницата, че сгънала дънките му не така, както трябва, а после, когато една от безценните му рибки обърна коремчето, той обвини Ана-Лиза, че я е убила нарочно. Накрая на Ана-Лиза й писна и тя замина за шест дена в един спа курорт в Масачузетс с Кони Брюър. Така Пол бе принуден да прекара следващия уикенд в самота. Не че и без това нямаше да се занимава със своите си дела, но все пак се чувстваше по-спокойно, когато съпругата му беше наоколо. А фактът, че, макар и временно, тя го бе напуснала, го накара да положи поредната тухла в стената на своя вечен страх — вероятността някой ден да го напусне завинаги.
Ала Санди Брюър очевидно не споделяше неговите тревоги.
— Готин! — подметна той, когато влезе в офиса на Пол в петък. — Тази седмица момичетата ги няма. Какво ще кажеш да наминеш към нас за вечеря? Искам да те запозная с един човек!
— С кого? — изгледа го подозрително Пол.
Откакто Санди го направи на идиот във връзка с двеминутното забавяне при пускане на алгоритъма, Пол бе решил да не го изпуска от очи — търсеше доказателства, че шефът му се опитва да го изхвърли. Но вместо тях бе открил плащания на някаква компания за придружителки, които подсказваха, че Санди вече години наред наема проститутки, за да го обслужват по време на командировките. Сега, когато Ана-Лиза бе на курорт, Пол се запита дали пък Санди няма да се опита да му пробута някоя такава.
— Ще видиш! — отвърна мистериозно Санди. Пол се съгласи. Реши, че ако Санди наистина е поканил някоя от неговите проститутки, после би могъл да използва тази информация, за да го изнудва.
Санди обичаше да се хвали е онова, което бе постигнал с упорит труд и успех. Затова се разпореди официалната вечеря за трима да бъде проведена в трапезарията с ламперията, където висяха две огромни платна на Дейвид Сал. Оказа се, че третият поканен не е никаква проститутка, а мъж, когото домакинът представи като Крейг Акио. Пол стисна ръката на Крейг, като не пропусна да отбележи, че мъжът бе доста по-млад от него и има проницателни черни очи. Тримата седнаха на по чаша рядко бяло вино и купа морски деликатеси.
— Аз съм голям почитател на работата ти, Пол — отбеляза Крейг от другата страна на полираната махагонова маса. — Решението ти по случая „Самсон“ беше гениално!
— Благодаря! — кимна сухо Пол. Той бе свикнал да бъде наричан гений, така че прие комплимента като нещо напълно нормално.
— Няма търпение да започна работа с теб!
Вилицата на Пол се закова по средата на пътя си между купата и устата. Това бе доста неочаквано наистина.