— Да не би да се местиш в Ню Йорк? — попита той Крейг.
— Дори вече си намерих апартамент. В новата сграда „Гуотми“ — шедьовър на модерната архитектура.
— Но до магистралата Уест Сайд! — подкачи го Санди.
— О, аз съм свикнал с коли — сви рамене Крейг. — Израснал съм в Лос Анджелис.
— А къде си завършил? — запита с равен тон Пол. Но вътрешно се чувстваше на тръни. Каза си, че нормалните делови отношения изискват Санди поне да го бе предупредил за появата на този нов съдружник, преди да го наеме.
— В Масачузетския технологичен институт — отговори Крейг. — А ти?
— В Джорджтаун — отговори Пол Райе.
А после впери поглед към платната на Дейвид Сал зад главата на Крейг. В обичайния случай никога не би обърнал внимание на такива неща, обаче точно тези платна бяха на двама шутове с ужасяващи изражения — едновременно насмешливи и жестоки. Пол отпи глътка вино, изпитвайки ирационалното усещане, че шутовете са истински и му се присмиват.
През останалата част от вечерта разговорът се насочи към предстоящите политически избори и отражението им върху бизнеса. После Санди раздаде скъпи пури и започна да говори за изкуство, като не пропусна да се похвали, че е вечерял с човек на име Дейвид Порши.
— Били Личфийлд, който е добър приятел на моята съпруга — между другото, когато се ожениш, той ще бъде добър приятел и на твоята — поясни за Крейг Акио, — та този Били Личфийлд уреди вечерята с директора на музея „Метрополитън“! Свестен човек, между другото! Знае всичко за изкуството, което, според мен, не би трябвало да е изненадващо. Та той ме накара да се замисля за качеството на моята колекция. Смятам, че трябва да го подобря. Затова отсега нататък се насочвам към старите майстори и приключвам с новите. Ти какво ще кажеш, Пол? Всеки може да се снабди с новите неща, нали? Всичко е въпрос само на пари. Но независимо какво ти разправят дилърите, всъщност никой не може да бъде сигурен колко ще струват въпросните произведения след пет години, та дори само след две! Като нищо ще се окажат боклуци!
Пол просто го изгледа безизразно, обаче Крейг закима възторжено. Долавяйки, че разполага с публика, готова не само за проява на възхита, но и на благоговение, Санди отвори сейфа си.
Кони бе изпълнила дословно препоръките на Били. Бе прибрала кръста в сейфа в кабинета на Санди, така че да си го поглежда всеки път, когато й се прииска. И въпреки това бе успяла да запази кръста в дълбока тайна. Виж съпругът й обаче бе съвсем друга работа. Когато Били за първи път му предложи възможността да купи кръста, Санди не се бе замислил особено — реши, че това е просто поредното старо бижу, което жена му държи да има. Кони го бе предупредила, че бижуто е много важно и дори е истинска антика, обаче Санди въобще не й бе обърнал внимание — или поне до вечерята с Дейвид Порши. Дейвид подхождаше към изкуството от съвсем различен ъгъл. Затова, след като се завърнаха вкъщи през онази знаменателна вечер, Санди бе разгледал още веднъж кръста заедно с Кони и едва тогава бе започнал да проумява стойността му, която в неговите очи ставаше още по-голяма предвид гениалния план за изплащането му, който бе измислил. Така, постепенно осъзнавайки, че притежава нещо, което никой друг на този свят не притежава, той бе решил, че антиката не си струва, ако не се похвали е нея, поради което бе започнал да води по един-двама отбрани гости в кабинета си, за да им го показва.
И сега, докато развързваше черната панделка, която скриваше артефакта в меката му кадифена обвивка, той каза:
— Това е нещо, което не се вижда всеки ден! Всъщност толкова е рядко, че няма да го зърнете даже и в музея!
После вдигна кръста и позволи на двамата си гости да го разгледат.
— Откъде може човек да се снабди с подобно чудо? — запита с блеснали очи Крейг Акио.
— Не може — отвърна самодоволно Санди Брюър, зави кръста и го върна обратно в сейфа. После дръпна от пурата си и добави: — Произведение като това просто само те намира! Почти както и ти ни намери, Крейг. — С тези думи той се обърна към Пол и заяви: — Пол, очаквам да научиш Крейг на всичко, което знаеш! Двамата ще работите в екип! Или поне в началото.
Именно това последно изречение накара Пол Райе да наостри слух — „Или поне в началото“. А после какво? Постепенно проумя какво си беше наумил Санди — щом Пол обучи Крейг на всичко, което знае, ще стане излишен. И Санди ще го уволни. Пол бе наясно, че за неговата работа не са необходими двама. Даже точно обратното, тъй като работата му беше тайна, интуитивна и леко встрани от закона. Внезапно Пол се сгорещи така, сякаш го печаха на бавен огън. Скочи и поиска чаша вода.