— Да не би семейство Брюър да имат някакви неприятности? Те са приятни хора!
— Никой не се съмнява в това! — отсече детективът. — Вие все пак задръжте визитката ми. Възможно е скоро отново да се свържем с вас. Приятен ден, господин Личфийлд!
— Приятен ден и на вас, детектив! — отвърна Били и затвори вратата.
Влезе в дневната и буквално се срина на дивана си. А после бързо скочи, примъкна се до завесите и надникна навън, към Пето авеню. В главата му се въртяха всякакви евтини телевизионни сценарии за криминални филми. Дали детективът наистина си тръгна? И какво точно знае? И дали не е сега някъде там, в необозначена кола, за да наблюдава Били? Дали ще му сложат опашка?
През следващите два часа Били бе прекалено уплашен, за да се обади на когото и да било или да изпрати имейл. Дали пък не се бе издал пред детектива с онзи глупав въпрос накрая? И защо изобщо му бе дал името на Ана-Лиза Райе? Сега детективът със сигурност щеше да се свърже с нея. А тя какво точно знае? Прималял от ужас, Били влезе в банята и взе нова доза хапчета, този път две. След това прилегна на леглото си. Сънят се смили над него и дойде — и преди да му се отдаде, той се примоли да не му се налага да се събужда повече.
Но се събуди — три часа по-късно. Мобилният му телефон звънеше. Беше Ана-Лиза Райе.
— Може ли да се видим? — попита тя.
— Господи! Да не би ченгето вече да е идвало при теб?
— Току-що е било тук, обаче мен ме нямаше. Казал на Мария, че искал да ме пита за семейство Брюър и дали ги познавам.
— А тя какво е отговорила?
— Казала, че няма никаква представа.
— Браво на нея!
— Били, какво става, за бога?
— Сама ли си? — попита той. — Можеш ли да дойдеш при мен? И аз бих дошъл при теб, обаче не искам портиерите в № 1 да ме виждат как влизам и излизам. И гледай да се увериш, че не те следят!
Половин час по-късно, седнала на дивана на Били, Ана-Лиза вдигна ръце и извика:
— Били, спри! Стига толкова! Вече ми каза достатъчно! — Изправи се и допълни: — Оттук нататък не трябва да казваш нищо, на никого! Нито думица. Защото всичко, което кажеш отсега нататък, може да бъде използвано срещу теб в съда!
— Толкова ли са зле нещата? — простена Били.
— Трябва да си наемеш адвокат! Сигурна съм, че Дейвид Пориш може много лесно да убеди полицията да вземат заповед за претърсване — доколкото знам, главният прокурор вече е замесен. А после ще претърсят апартамента на Брюър и ще открият кръста!
— Възможно е и да не открият нищо — рече Били. — Кръстът може би вече не е дори у тях. Казах на Кони да го сложи в банков трезор.
— И така да е, в крайна сметка ще стигнат и до сейфа в трезора. Въпрос на време е да го направят!
— Бих могъл да се обадя на Кони и да я предупредя! Да й кажа да отнесе кръста някъде. Например в Хамптънс. Или в Палм Бийч. Имай предвид, че този кръст е стоял в № 1 шестдесет години и абсолютно никой не се е усетил!
— Били, говориш неразумно! — опита се да го вразуми Ана-Лиза. — Не усложнявай нещата повече, отколкото вече са! Знаеш, че и ти си замесен, и ти гарантирам, че ако се свържеш със семейство Брюър, автоматично ще ти лепнат обвинение в престъпен заговор!
— Колко време ще мине, преди да ме хванат? — погледна я ужасено Били.
— Какво имаш предвид?
— Преди да ме пратят в затвора?
— Не е казано, че ще отидеш в затвора! Могат да се случат редица други неща. Например можеш да поискаш сделка е прокурора. Сигурна съм, че ако още сега отидеш в полицията или по-добре — право при главния прокурор и му разкажеш всичко, което знаеш, той най-вероятно ще се съгласи да ти даде имунитет.
— Искаш да кажеш, че трябва да предам семейство Брюър, за да спася кожата си, така ли? — изгледа я той.
— Ами, като че ли до това се свеждат нещата.
— Не мога! — отсече той. — Те са ми приятели!
— Те са и мои приятели! — изтъкна Ана-Лиза. — Обаче Кони не е извършила престъпление, като е приела подарък от съпруга си! И имай предвид — добави предупредително, — че Санди Брюър не би се поколебал и миг, ако му се наложи да те предаде!
Били се хвана за главата и простена:
— Подобни неща не се правят! Не и в нашите кръгове!
— Виж какво, това не ти е детска игра! — повиши глас Ана-Лиза. — Били, трябва да разбереш, че дори всички традиции и етични норми на света да се съберат, не могат да ти помогнат! Налага се да погледнеш фактите такива, каквито са и да решиш какво да правиш! Което ще рече, да прецениш кое е най-доброто за теб!