— А какво ще стане със семейство Брюър?
— Ти за семейство Брюър не се тревожи! — усмихна се Ана-Лиза. — Санди е скандално богат. Ще плати каквото трябва и ще се измъкне! Сигурна съм, че ще излезе с номера, че не е знаел какво купува от теб. И накрая ти ще отнесеш всичко, не той! Били, повярвай ми! Била съм адвокат в продължение на осем години и знам, че обикновено малкият човек попада под автобуса!
— Да, малкият човек — поклати глава Били. — Значи стигнахме и дотук. Значи в крайна сметка и аз се оказах малък човек.
— Били, моля те, позволи ми да ти помогна! — сложи ръка на неговата Ана-Лиза.
— Имам нужда от още малко време — отвърна Били, докато я изпращаше до вратата. — Да помисля.
Два дена по-късно детектив Франк Сабатини, придружаван от четирима полицаи, влезе в офисите на „Брюър Сикюритис“. Беше точно три часа следобед. Опитът на детектив Сабатини сочеше, че това е най-подходящото време за арест на престъпници с бели якички — тъкмо са се върнали от деловите си обеди, коремите им са пълни, главите — замаяни, в резултат на което се държат по-отстъпчиво.
Франк Сабатини беше абсолютно сигурен в човека, когото търсеше. Точно предишния ден Крейг Акио, след като отрече да знае каквото и да било както за някакъв имейл, така и за кръста, бе изчезнал мистериозно за Япония. И подчертавайки вероятността и главният заподозрян да се измъкне по същия начин като господин Акио, детектив Сабатини бе успял безпроблемно да се сдобие със заповед за обиск на жилището на семейство Брюър. Оказа се, че точно сега била пролетната ваканция на учениците, така че Кони Брюър бе отвела цялата си челяд плюс двете гувернантки в Мексико. Единствените останали вкъщи бяха прислужниците, които бяха напълно безсилни пред закона. Така Сабатини изкара една изключително вълнуваща сутрин. Сейфът трябваше да бъде отворен с експлозиви, обаче неговият човек беше много добър и нищо от сейфа не бе унищожено, включително кръста. Потвърждението, че това наистина е така дълго издирваната музейна антика, бе направено от Дейвид Порши, който бе предупреден и чакаше обаждането на детектива.
И сега, в „Брюър Сикюритис“, дочувайки някакво необичайно движение в коридора, Пол Райе се измъкна от просторния си, изцяло бял офис, за да се присъедини към шепата свои партньори и колеги, които наблюдаваха как Санди Брюър го извеждат от стаята с белезници.
— Джеси! — извика Санди на асистентката си, докато го отвеждаха по коридора. — Обади се на адвоката ми! Трябва да има някаква грешка!
Пол Райе наблюдаваше този спектакъл с напълно безизразна физиономия, а когато Санди го вкараха в асансьора, той се върна на бюрото си. Офисът избухна в предположения и догадки. Всички решиха, че Санди е извършил някаква финансова злоупотреба, затова побързаха да се върнат при компютрите си, за да прочистят своите сметки. А Пол реши да си вземе свободен полуден.
Завари Ана-Лиза в красиво обзаведения й офис да разглежда нещо в интернет. Когато се появи на прага, тя скочи и бързо натисна някакъв бутон на компютъра.
— Защо си идваш толкова рано? — извика уплашено. — Да не би да се е случило нещо?
— Нищо особено.
— Всичко наред ли е?
— Разбира се — отговори Пол. — Защо да не е наред?
— Предвид всичко случило се през последните месеци в тази сграда, не мога да бъда напълно сигурна — отбеляза с известна доза сарказъм тя.
— Вече няма за какво да се притесняваш! — отсече Пол и тръгна нагоре по стълбите, за да нагледа рибките си. — Погрижил съм се за всичко. Отсега нататък всичко вече ще бъде наред!
Били Личфийлд прекара двата дена преди ареста на Санди замаян от страх. Реши да не се обажда на никого, защото не си вярваше, че ще може да се държи нормално, страхуваше се, че съвсем неволно ще изплюе истината за своето участие в аферата с кръста. Четири-пет пъти му мина през ума дали да не напусне страната, но пък къде можеше да отиде? Вярно, че имаше известна сума пари, но не достатъчно, за да остане завинаги там. Може би най-добре би било да отиде в Швейцария, където ще има възможност да прибере поне част от парите си. Ала страхът го парализираше. Макар да прекарваше часове наред пред компютъра, за да търси в „Гугъл“ информация за ситуацията около Санди Брюър, от мисълта, че трябва да си резервира билет, а после да си подрежда багажа, буквално му призляваше. И същата тази мисъл го запрати в леглото му, където той се сви в ембрионална поза и се скри под завивките. От време на време през главата му преминаваше една случайно и крайно обезпокоителна реплика от филм на ужасите, който много го ужасяваше като дете: „Искам да си изям черния дроб!“