Шайфър излезе от унеса си и се зае да изпразва съдържанието на шишенцата в тоалетната чиния. Както повечето предвоенни сгради, и тази имаше шахта за смет, където тя изхвърли празните шишенца. Били не би искал хората да си помислят, че е опитал да се самоубие или че е бил пристрастен към лекарства. Върна се в спалнята и на бюрото му забеляза груба дървена кутия. Тя също не беше в стила на Били. Шайфър я отвори и вътре зърна евтини сценични бижута, увити внимателно във фина хартия. Да не би Били да е бил и скрит травестит? Ако бе така, това бе поредния аспект от живота му, който той не би искал да става обществено достояние. Шайфър разрови гардероба му, откри стара кутия от обувки и пазарска чанта на „Валентина“, а после постави дървената кутия в кутията за обувки и всичко това — в чантата.
А после се обади на 911.
Полицаите пристигнаха след броени минути, следвани от парамедиците, които разкъсаха халата на Били и се опитаха да събудят сърцето му за живот с електрошок. Тялото на Били подскочи няколко пъти на няколко сантиметра от леглото и неспособна да издържи на гледката, Шайфър отиде в дневната. Най-накрая се появи и детектив в тъмносин костюм.
— Детектив Сабатини — представи се той, като й подаде ръка.
— Шайфър Даймънд — представи се и тя.
— Актрисата, нали? — изпъчи се той.
— Същата.
— Вие сте намерили тялото. Защо?
— Били ми беше много добър приятел. Не го бях чувала няколко дена, затова дойдох да видя дали е добре. Очевидно не беше.
— Знаехте ли, че е заподозрян?
— Били? — ококори се тя. — За какво?
— За кражба на произведение на изкуството! — обяви самодоволно детективът.
— Невъзможно! — отсече Шайфър и скръсти ръце пред гърди.
— Може и да е невъзможно, но е истина. Имаше ли някакви врагове?
— Всички го обичаха.
— Имаше ли нужда от пари?
— Не знам нищо за финансовото му положение. Били не обичаше да говори за пари. Той беше много… дискретен.
— Значи е знаел разни неща за разни хора, така ли?
— Той познаваше много хора.
— Да се сещате за някой, който би желал да го види мъртъв? Като например Санди Брюър?
— Нямам представа за кого ми говорите!
— Нали сте били добри приятели?
— Да, бяхме! Но не бях виждала Били от години! Върнах се в Ню Йорк едва преди девет месеца!
— Ще се наложи да дойдете до управлението, за да ви вземем показанията.
— Нека само първо се обадя на моята отговорничка за връзки с обществеността! — заяви непреклонно Шайфър.
Едва сега започваше да проумява случилото се, както и да си дава сметка, че утрешният ден ще бъде същински хаос. Нямаше съмнение, че утре двамата с Били ще заемат главните страници на всички вестници.
И наистина, още рано на следващата сутрин, докато се разхождаше из интернет, Пол Райе попадна на първото съобщение за смъртта на Били Личфийлд. Лично той не свързваше Били със скандала със семейство Брюър, затова фактът на смъртта му не му направи особено впечатление. Но после зърна няколко по-малки статии в „Ню Йорк таймс“ и „Бостън глоуб“, в които се казваше, че Били Личфийлд, на петдесет и четири, бивш журналист, артдилър и светски лъв, е бил открит мъртъв в апартамента си снощи. „Дейли нюз“ и „Поуст“ предлагаха доста по-обширна информация. На заглавните страници и на двата вестника имаше студийни снимки на Шайфър Даймънд, която била открила тялото, както и на Били в смокинг. Имаше и още много други снимки, повечето от тях на Били с различни светски дами, една от които беше дори със самата госпожа Луиз Хаутън. Казваше се, че полицията започнала разследване, защото имала подозрения за участието на Били в нещо незаконно.
Пол изключи компютъра си. Помисли си дали да не събуди жена си, за да й съобщи тъжната новина, но после осъзна, че Ана-Лиза може би ще се разплаче. И тогава ще бъде приклещен в емоционална сцена, за която той няма никаква вина и което би я проточило непредсказуемо дълго. Затова след кратък размисъл реши, че ще й каже по-късно.
Когато излезе във фоайето на сградата, точно пред вратата зърна няколко фотографи.