— Какво става тук? — извика той на Роберто.
— Някой умрял и Шайфър Даймънд е намерила тялото.
„Да, Били Личфийлд“ — сети се Пол.
— Но защо идват тук? Какво правят пред нашата сграда?!
Роберто само сви рамене.
— Няма значение! — излая Пол Райе и почука на вратата на Минди.
Тя само открехна, като се стараеше да държи Скипи, който лаеше и скачаше по краката й, далече от Пол. Засега Пол бе взел връх в тази сграда — Минди бе принудена да се съгласи да не пуска Скипи във фоайето сутрин и вечер, когато Пол Райе би благоволил да мине през него.
— Какво има сега? — изгледа го с нескрита омраза тя.
— Това! — извика Пол и посочи насъбралите се навън папараци.
Минди излезе без кучето и затвори вратата зад гърба си. Беше все още по памучната си пижама, но бе сложила отгоре плюшен халат, а краката й бяха обути в домашни чехли.
— Роберто! — извика Минди. — Какво е това?
— Отлично знаете, мадам, че не мога да ги изгоня! Тротоарът е обществена собственост и те имат пълното право да бъдат тук!
— Извикай полицията! — изрева Пол. — Нека ги арестуват!
— Нали ви казах? Някой е починал и Шайфър Даймънд е открила тялото! — повтори Роберто.
— Били Личфийлд — поясни Пол.
— Били ли? — ахна Минди.
— Слушай какво, трябва да направиш нещо по този въпрос! — продължи с бомбастичната си проповед Пол Райе. — Тези тъпи фотографи блокират моя изход и сега не мога да отида на работа! Изобщо не ми пука дали някой тук е прочут или не, но дори и да е така, никой няма право да нарушава обичайния ред в тази сграда! Затова искам Шайфър Даймънд да бъде изгонена. И така и така стана въпрос, покрай нея можем да изгоним също и Енид Мърл! И Филип Оукланд! Както и съпруга ти! И най-вече теб! — просъска той и изгледа злобно Минди.
Минди почервеня. Главата й се превърна в развален домат, който всеки момент щеше да се пръсне.
— А защо, за разнообразие, не се изнесеш ти?! — разпищя се тя. — Откакто дойде тук, ни носиш само неприятности! Писна ми от теб! И ако получа само още едно оплакване от теб или жена ти във връзка с тази сграда — независимо колко ще струва, независимо че поддръжката може да се качи до пет хиляди долара месечно, — ще те дам под съд и ще спечеля! Никой не те иска тук, мръсник долен! Трябваше да послушам Енид и да разделя апартамента! Не че щеше да има голяма разлика, тъй като ти и без това го съсипа с тъпите си риби и тъпото си компютърно оборудване! И единствената причина, поради която ти се размина, бе, защото все още няма изрични закони относно проклетите риби!
Пол се обърна към портиера и изрева:
— Чу ли това? Тя ме заплашва! — Щракна с пръсти и заповяда: — Искам веднага да ми предадеш в писмен вид показанията си за всичко, което се случи тук! Тази жена я искам изхвърлена! Веднага!
— О, мен въобще не ме забърквайте! — смотолеви притеснено Роберто и отстъпи назад, макар вътрешно да се радваше, че все още няма седем часът, а ето че той вече разполагаше с изобилие от клюки за разказване. Денят се очертаваше страхотен!
— Мамицата ти мръсна! — изкрещя Минди.
Но вместо да реагира на обидата, Пол Райе остана безмълвен и само поклати глава, за да й покаже колко жалка изглежда. Това наля още масло в огъня на гнева й.
— Махай се! — изпищя. — И ти, и жена ти! Събирайте си багажа и напускайте сградата! — Пое си дълбоко дъх и добави: — Веднага!
— Госпожо Гуч — намеси се Роберто, — може би ще бъде по-добре да си влезете вкъщи!
— Ще вляза — кимна Минди, но насочи пръст към Пол и заяви: — Да знаеш, че ще извадя възбранителна заповед срещу теб! Няма да можеш да припариш и на петдесет метра от мен! Хайде да те видим тогава как ще влизаш и излизаш оттук, когато няма да можеш да минаваш през фоайето!
— Давай! — подкани я презрително Пол. — Тъкмо това чакам! И вече ще мога да те осъдя лично! Между другото, адвокатските такси бързо поглъщат средствата, така че ако искаш да ги покриеш, по-добре отсега си продай апартамента!
И щеше да продължи все в този дух, обаче Минди си влезе вкъщи и затръшна вратата под носа му.
— Чудничко! — изкриви устни Роберто.
Пол не успя да схване дали портиерът просто се шегува или е на негова страна. Не че това имаше някакво значение. Ако се наложеше, щеше да уволни и Роберто. А покрай него и цялата пасмина портиерска. Плюс управителя!
Пол закри лице с ръка, за да се спаси от папараците, и хукна към колата си.