Най-сетне в безопасност на задната седалка на своето бентли Пол си пое дълбоко дъх и започна да изпраща текстови инструкции по телефона на своята секретарка. Конфронтацията с Минди Гуч въобще не го бе притеснила — след като така виртуозно успя да уреди арестуването на Санди Брюър, при това без да се издава, той се чувстваше още по-самоуверен и напълно владеещ положението. Вярно, че Санди се бе завърнал на работа, след като бе платил солидна гаранция, но концентрацията му беше отишла на кино. Пол бе убеден, че в крайна сметка шефът му ще бъде изправен пред съда и после изпратен в затвора. А когато това станеше, цялата фирма щеше да остане в ръцете на Пол! И това щеше да бъде само началото! Китайската сделка се развиваше брилянтно, което ще рече, че лека-полека и други държави ще бъдат принудени да купят неговия алгоритъм. Така той щеше да натрупа милиони милиарди. Не че това беше кой знае колко в наши дни. Дефицитът на повечето страни се движеше в тези граници.
Когато колата пое по Парк авеню в посока към офиса, Пол провери котировките на стоковите пазари по света, а после получи и предупреждение от „Гугъл“. И той, и съпругата му бяха споменати от някакъв светски уебсайт във връзка със смъртта на Били Личфийлд. Това накара Пол отново да се запита дали нямаше да бъде по-добре да бе събудил Ана-Лиза, за да я уведоми — сега, като виждаше какво разгаряне на страстите причинява смъртта на Били, си даде сметка, че може би бе подценил значимостта на информацията. Ала вече бе твърде късно да се връща вкъщи и твърде рано, за да й се обади. Затова накрая реши да й изпрати есемес.
Написа следното: „Прегледай вестниците! Твоят приятел Били Личфийлд е мъртъв!“ После, по навик, бързо огледа написаното и след като прецени, че вероятно ще бъде възприето като твърде студено, добави: „С обич: Пол.“
Все още под властта на гнева, Минди се запъти към своя компютър и написа: „Мразя този човек! Мразя го! Ще го убия!“ А след това си спомни за Били, набра в „Гугъл“ името му и видя, че за смъртта му пишат всички вестници. Били беше само на петдесет и четири. Тя се почувства съсипана от шок, а след това и от мъка и макар да си напомни, че години наред бе проявявала изключителна резервираност към Били, тъй като го считаше за сноб, сега най-неочаквано се разрида. Минди бе една от онези жени, които се гордееха е факта, че почти никога не плачат — отчасти защото в случаите, когато плачеше, не беше особено приятна гледка. Носът й се зачерви, очите й подпухнаха, а от леко отворената й уста прокапаха лиги.
Високите октави и сърцераздирателността на воя на Минди събудиха Сам. Сърцето му се скова от страх — предположи, че майка му по някакъв начин е разбрала, че именно той е срязал кабелите пред апартамента на семейство Райе и сега всеки момент ще бъде арестуван. Лудорията му определено не бе произвела очакваната реакция, макар че Пол Райе безсъмнено се бе вбесил. През последните две седмици обаче Сам живееше в страх да не го хванат, макар че полицията не си бе направила труда да разследва много обстойно случая — бяха разпитани единствено портиерите, Енид и още неколцина от съседите. Майка му все така настояваше, че извършителят е онзи блогър Тайър Кор, който непрекъснато пускаше злостни клевети срещу № 1. Ала Сам имаше усещането, че Енид подозира точно него. Един следобед, когато го срещна на тротоара край парка, тя му рече: „Отмъщението е сложна работа, Сам! И обидата обикновено не си заслужава риска от наказанието. С течение на времето човек научава, че кармата си има удивителни начини за справяне с подобни ситуации! Единственото, което се изисква от нас, е да чакаме и наблюдаваме!“
И сега, събирайки сили, за да посрещне достойно неизбежното, Сам се показа в кабинета на майка си и попита:
— Какво става?
Тя поклати глава, притегли го в скута си и като подсмръкна, отговори:
— Един наш приятел е починал!
— Така ли? — възкликна облекчено синът й. — Кой?
— Били Личфийлд. Беше много близък с госпожа Хаутън.
— Да, сещам се — онзи плешивият — кимна Сам. — Който напоследък непрекъснато се въртеше около Ана-Лиза Райе.
— Точно така — прошепна Минди.
Споменаването на Ана-Лиза накара Минди да си спомни отново за сцената, която й бе направил Пол Райе преди малко. Реши, че най-добре е лично да осведоми Ана-Лиза за смъртта на Били. Целуна Сам, избута го, а после излезе във фоайето, изпълнена със сурова решимост.
Докато асансьорът я отнасяше нагоре, тя си даде сметка, че тъй като Пол вече знаеше за смъртта на Били, вероятно и Ана-Лиза също знае. Въпреки това Минди предпочиташе да я види с очите си как приема новината — надяваше се да се почувства ужасно. А сега, след като Били вече го нямаше, нищо чудно семейство Райе най-сетне да напуснат Ню Йорк и да се върнат във Вашингтон, където им е мястото. Или, още по-добре, да отидат в друга страна! А ако си тръгнат, тя за нищо на света нямаше да повтори грешката си за този апартамент. Този път тя, Енид и Филип ще си го поделят, а и сега, след като Джеймс правеше толкова много пари, може би щяха да могат да си го позволят.