Вратата бе отворена от Мария, прислужницата. Минди я изгледа презрително. Тези богаташи не можеха дори една врата да отворят сами!
— Госпожа Райе тук ли е? — попита Минди.
Мария сложи пръст на устата си и прошепна:
— Тя спи!
— Събуди я! Трябва да й кажа нещо много важно!
— Не бих искала да го правя, мадам!
— Напротив, веднага! — сряза я Минди. — Аз съм председателят на борда!
Мария отстъпи уплашено и хукна нагоре по стълбите, а Минди се намъкна величествено в апартамента. Интериорът бе претърпял драстична промяна от тайния й оглед по Коледа. Вече не приличаше на хотел. И макар Минди да нямаше никакво понятие от вътрешен дизайн (беше от онези хора, които само пет минути след влизането си някъде напълно се изключват от обстановката), тя не можеше да не се възхити на красотата, постигната от Ана-Лиза. Подът във второто фоайе беше вече от лапис лазули, а в центъра му бе поставена кръгла маса, инкрустирана с мрамор, и с ваза с цъфнали ябълкови клонки в средата. За момент Минди реши да изчака във второто фоайе, но когато не чу никакъв шум от горния етаж, се запъти към дневната. Върху огромния копринен килим в оранжево, розово, кремаво и синьо бяха подредени множество меки дивани, софи и канапета в нежно-синьо и жълто кадифе.
„Да, Ана-Лиза Райе действително е решила да се превърне във водеща светска дама!“ — помисли си раздразнено Минди и се настани на една плюшена софа. Беше натъпкана с пух и Минди усети как потъва във възглавничките. Пред френските прозорци висяха елегантни копринени завеси на райета и падаха изискано на пода, а между диванчетата бяха разпръснати малки масички и още много красиви букети. Минди въздъхна. Де да беше й казал някой тогава, че Джеймс ще извоюва толкова голям успех! И тази стая можеше вече да бъде нейна!
А на горния етаж Мария продължаваше да чука на вратата на голямата спалня. Ана-Лиза разтърка чело е надеждата, че прислужницата ще се откаже, но чукането стана по-настойчиво. Примирена, тя се измъкна от огромното легло с балдахин. Беше се надявала днес най-сетне да може да се наспи, защото от ареста на Санди Брюър насам почти не беше мигвала. Били сигурно също щеше да бъде арестуван, но за него не знаеше нищичко — след последния разговор с него, когато той й разказа за проблемите си, бе престанал да вдига телефона. Ана-Лиза бе ходила до апартамента му най-малко пет пъти, но той отказа да отвори дори вратата. Даже Кони бе престанала да й говори — не че говореше с някой друг.
— Вече не знам кои са ми приятели и кои — врагове — бе й казала Кони. — Някой ни е изпортил на полицията. Нищо не ми гарантира, че не си била ти! Или може би Пол!
— Кони, не говори глупости! Нито Пол, нито аз имаме интерес да причиняваме неприятности на теб или Санди! Нормално е да се страхуваш, разбира ме. Но знай, че аз не съм ти враг!
Увещанията й се бяха оказали напразни, защото Кони я осведоми да не си прави труда пак да звъни, тъй като адвокатът им бил забранил да разговарят с когото и да било. И после затвори. После, като се замисли, Ана-Лиза осъзна, че Пол е единственият, който по някакво чудо бе останал незасегнат от цялата тази история — или по-точно, беше засегнат, но в положителен смисъл. Вече не беше чак толкова мрачен и потаен и дори най-сетне бе дал съгласието си апартаментът им да бъде сниман за корицата на „Аркитекчъръл дайджест“. Единствената пречка, която оставаше, бе разрешението, което трябваше да вземе от управата на сградата фотографското оборудване да бъде качено с товарния асансьор.
Сега Ана-Лиза нахлузи чифт кадифени чехли, метна си копринения халат и отвори вратата на спалнята.
— Долу има една жена — рече Мария и се озърна притеснено.
— Коя? — попита Ана-Лиза.
— Онази жена! От сградата!
— Енид Мърл?
— Другата. Гадната.
— Аха, Минди Гуч!
Какво пък ще иска от нея Минди сега? Вероятно й носи някое ново оплакване от Пол. Което бе изключително дръзко от нейна страна, предвид факта, че Пол смяташе сина й Сам за човека, срязал кабелите им. Впрочем самата Ана-Лиза беше твърде скептична по този въпрос. „Едно тринадесетгодишно момче да те надхитри? Теб, Пол?! — бе подметнала иронично тя. — Не го вярвам!“ А сега каза на Мария: