— Моля те, направи кафе. И донеси от онези вкусни кроасани!
— Да, мадам! — кимна прислужницата.
Ана-Лиза влезе в банята си и преспокойно си изми зъбите и лицето. После облече тъмносини панталони, широка бяла риза, а накрая пъхна на средния пръст на дясната си ръка пръстена с жълтия диамант, който й бе подарил Пол. Когато слезе на долния етаж, се ядоса, когато видя, че Минди се е настанила преспокойно в дневната й и разглежда една сребърна викторианска кутийка за карти.
— Здравей! — изрече с официален тон Ана-Лиза. — Мария тъкмо сервира кафето в стаята за закуска. Заповядай с мен!
Минди се изправи и постави кутийката обратно на масичката, от която я беше взела. Да, мислеше си тя, докато вървеше след домакинята, Ана-Лиза действително вече е станала грандама — но това бе типично за хора с много пари. В крайна сметка започват да си вярват, че са нещо повече от другите. Когато влязоха в стаята за закуска, Ана-Лиза направи знак с ръка на Минди да седне, наля кафе в две порцеланови чашки с емайлирани ръбове и попита:
— Захар? Или може би се въздържаш от бялата отрова?
— Нищо подобно! — свъси чело Минди и си сложи няколко кафеени лъжички захар. — Както виждам, много работа си имала напоследък тук! Апартаментът е станал великолепен! — Последното бе изречено с огромна неохота.
— Благодаря! — кимна Ана-Лиза. — Точно затова искат да го снимат за корицата на „Аркитекчъръл дайджест“. Ще се наложи да използват товарния асансьор, за да качат оборудването. Ще уведомя управителя за датата поне един ден напред! — Погледна Минди в очите и допълни: — Да разбирам ли, че мога да разчитам на теб да не ни създаваш неприятности?
— Мисля, че да — кимна Минди, неспособна да предложи каквото и да било разумно възражение.
Ана-Лиза кимна и отпи деликатно от кафето си.
— Е, какво мога да направя за теб?
— Значи не си разбрала още — отбеляза Минди. Присви очи в очакване на реакцията от своя удар и изстреля: — Били Личфийлд е починал!
Ръката на Ана-Лиза замръзна във въздуха, но веднага след това тя спокойно отпи от кафето си. Попи устни с малката ленена салфетка и изрече:
— Съжалявам да го чуя! Как е станало?
— Все още никой не знае. Снощи Шайфър Даймънд го е открила в апартамента му. — Огледа Ана-Лиза, изненадана от липсата на нормална реакция. Под очите й имаше дълбоки сини сенки, но стоманеносивите й ириси излъчваха хлад и може би известно предизвикателство. — Пред входа на сградата чакат фотографи — продължи Минди. — Целият свят знае, че вие двамата с Били бяхте добри приятели. А и ти си непрекъснато в светските рубрики. Затова бих те посъветвала да се покриеш за няколко дена!
— Благодаря! — кимна отново Ана-Лиза. Върна чашката в чинийката и допълни: — Нещо друго?
— Мисля, че няма — смотолеви Минди, внезапно осъзнала, че като че ли няма смелостта да разкаже за сутрешната атака на Пол и за това, че му е казала да се омита оттук.
— Е, в такъв случай… — Ана-Лиза се изправи.
Разговорът очевидно беше приключил, така че Минди бе принудена също да стане. На вратата се обърна, сякаш все още обмисляше дали да не й разкаже за последните грубости на съпруга й, но лицето на Ана-Лиза си остана все така безстрастно.
— За Пол… — започна Минди.
— Не днес, моля ти се! — вдигна ръка Ана-Лиза. — Нито който и да било друг ден! Благодаря за гостуването! — И затвори вратата. От коридора на сградата Минди я чу как заключва.
Веднага, след като изпрати Минди, Ана-Лиза се втурна на горния етаж и грабна блекбърито си. Канеше се да звънне на Пол, когато видя съобщението му. Значи той вече знаеше. Слезе долу, влезе в дневната и се отпусна на един фотьойл. Изпитваше непреодолимото желание да се обади на някого — на когото и да е, — за да оплаче смъртта на Били. Но осъзна, че няма такъв човек. Единствените хора, които познаваше в този град, бяха Били и Кони, и приятелките на Кони, които не й бяха особено близки. А Били беше много повече от неин най-добър приятел. Той бе неин наставник и съветник, той бе превърнал новия й свят в красота и забавление. Нямаше представа какво щеше да прави сега, без него. Какъв смисъл имаше да продължава. Отпусна се назад и закри лице с ръцете си.