Междувременно Енид вече бе пресякла улицата и чукаше на вратата на Флоси Дейвис. Когато никой не й отвори, тя си отключи сама. С изненада установи, че Флоси е станала от леглото си и е седнала пред прозореца в дневната, за да наблюдава суматохата пред № 1.
— Тъкмо се чудех кога ли ще дойдеш! — възкликна старицата. — Видя ли? През цялото време съм била права! Кръстът наистина е бил в апартамента на Луиз Хаутън! А на мен никой не вярваше! Нямаш представа какво ми е било през всичките тези години — да знам истината, а никой да не ми вярва! Нямаш представа…
— Стига! — прекъсна я Енид. — И двете знаем, че именно ти си откраднала кръста! А Луиз е разбрала и те е накарала да й го дадеш! Но защо не те е издала? С какво си я държала толкова време?
— Ха! И се изживяваш като велик автор на клюкарска рубрика! — цъкна с език Флоси. — Като гледам, отне ти доста време, докато се сетиш!
— И защо го открадна?
Флоси се изхили и отговори:
— Защото така исках! Беше толкова красив! И ми беше на разположение. Казах си, че няма смисъл да стои заключен в онзи глупав музей сред всичките онези мъртви предмети! Обаче Луиз ме видя как го вземам. Нямах представа, че ме е видяла, докато не отидох на ревюто на Полин Трижер. Тогава Луиз седна точно до мен, макар че никога до този момент не го беше правила. „Знам какво имаш в чантата си!“ — ми прошепна. Луиз още тогава можеше да всява страх. С онези нейни странни сини очи, почти сиви… „Не знам за какво говориш“ — казах аз. На следващата сутрин тя се появи в апартамента ми. Тогава живеех в апартамента на Филип, който все още не беше роден. А ти работеше за онзи вестник и не обръщаше внимание на нищо друго, освен на себе си.
Енид кимна. Отлично си спомняше онези времена. Тогава всичко беше много различно. Повечето семейства в онези години се тъпчеха в тесни стаички, по две-три поколения наведнъж. А те бяха извадили късмет. Баща й беше купил два съседни апартамента и се канеше да ги превърне в един голям, когато внезапно почина от инфаркт и остави Енид в единия апартамент, а Флоси и дъщеричката й — в другия.
— И тогава Луиз ме обвини, че съм откраднала кръста — продължи разказа си Флоси. — Заплаши, че ще ме издаде на властите. Каза, че ще отида в затвора. Знаеше, че съм вдовица и че се опитвам да се грижа за детето си. Затова допълни, че щяла да се съжали над мен, ако й дам кръста. Щяла да го върне незабелязано в музея и никой нямало да разбере.
— Обаче не го е върнала — допълни Енид.
— Точно така — кимна Флоси. — Защото го искаше за себе си! През цялото време си е мечтаела за него! Беше алчна, много алчна! А освен това, ако го беше върнала в музея, нямаше да може да го използва, за да ме изнудва!
— Значи все пак си имала нещо срещу нея — кимна Енид. — Но какво?
Флоси огледа стаята, сякаш искаше да се увери, че никой не ги подслушва, после се приведе напред и прошепна:
— Сега, след като вече е мъртва, не може да ми стори нищичко! Защо да не го кажа тогава? Просто е — Луиз беше убийца!
— О, Флоси! — изгледа я тъжно Енид.
— Не ми вярваш, така ли?! Да, обаче е вярно! Тя уби съпруга си!
— Всички знаят, че той почина от стафилококова инфекция.
— Защото Луиз накара хората да мислят така! И никой никога не се усъмни в нея! Защото беше Луиз Хаутън! — Тук Флоси вече започна да хрипти от вълнение. — Очевидно всички бяха забравили колко време е прекарала тя в Китай, преди да пристигне в Ню Йорк! Знаеше всичко за разните болести! Там се беше научила! Не само как да ги лекува, но и как да ги влошава! Някой запита ли се тогава какво точно отглеждаше тя на терасата си? Ами в онзи неин парник? Аз обаче знаех! И един ден я видах с очите си — беладона! „Я си ме издала, я аз съм издала теб!“ — заяви ми тя. И затова не посмя да върне кръста тогава. За да има коз срещу мен!
— Не ми звучи никак логично — отбеляза замислено Енид.
— Кой е казал, че трябва да звучи логично?! — възкликна Флоси. — Знаеш много добре каква точно беше работата! Луиз не искаше да напуска онзи апартамент. Той беше нейната радост и гордост. И след като бе похарчила милиони долари, за да го обзаведе по свой вкус и всички бяха започнали да я наричат кралица на светското общество, съпругът й реши да го продаде! А тя по никакъв начин не бе в състояние да му попречи. Парите бяха негови, апартаментът се водеше на негово име! В това отношение той винаги е бил много хитър! И може би се е досетил каква всъщност е Луиз. Така че тя съвсем невинно го изпрати на онова пътешествие и ето че само след две седмици той вече беше мъртъв!