— Брендън! — извика журналистката и помаха на един от фотографите зад бариерата. Посочи към Лола и допълни: — Твърди, че е приятелката на Филип Оукланд! И че носи детето му! Трябва ни снимка!
Фотографът се приведе напред с апарата си и направи снимка на Лола. След броени секунди го последваха и останалите. Лола се оказа в центъра на вниманието. Тя изкусно сложи ръка на бедрото си и позира елегантно, доволна от себе си, че се бе сетила да обуе обувки е високи токове и да си облече манто. „Най-сетне! — каза си тя. — Откога чакам този момент!“ Усмихна се, защото съзнаваше, че е от жизненоважно значение да изглежда ослепително на тези снимки, които само след няколко часа щяха да залеят интернет.
Аутопсията на Били доказа, че смъртта му не се дължи на самоубийство, а на случайно предозиране на лекарствата. Той не бил взел толкова много таблетки, колкото първоначално се подозираше — фатална се оказала комбинацията от четирите различни вида лекарства, които е смесил. Две седмици след смъртта му в църквата „Свети Амброзии“ се проведе заупокойна служба в негова памет — на същото място, където само преди девет месеца Били Личфийлд бе скърбял за смъртта на неговата любима госпожа Луиз Хаутън.
Стана ясно също така, че Били наскоро направил завещание, в което оставял всичките си движими, недвижими и парични ценности на своята племенница, с изричното условие заупокойната служба в негова памет да бъде проведена в църквата, чийто патрон е била неговият идол, госпожа Луиз Хаутън. И сега тук бяха надошли стотиците негови познати и приятели и макар семейство Брюър да твърдяха, че именно Били им е продал кръста на Кървавата Мери, хората бяха единодушни, че никой не може да докаже подобно обвинение — особено след като Джони Тучин разкри пред всички, че госпожа Хаутън е оставила на Били само обикновена дървена кутия, пълна с евтини бижута. Ала тъй като кутията така и не беше открита, автентичността на кръста си остана все така мистерия, а репутацията на Били — все така безупречна.
По време на службата неколцина приятели се впуснаха в хвалебствени речи за това колко прекрасен човек е бил Били и как символизирал определена епоха от живота в Ню Йорк, и как с неговата кончина идвал краят на тази ера.
— Ню Йорк вече не е същият Ню Йорк без Били Личфийлд! — заяви с патос един възрастен банкер, съпруг на прочута светска дама.
„Да, може и да не е, но все пак си продължава по същия начин“ — помисли си горчиво Минди Гуч. И сякаш в потвърждение на този факт точно по средата на службата в църквата влетя Лола Фабрикънт, предизвиквайки раздвижване в задната част на алеята. Беше облечена в къса черна рокля с дълбоко деколте и незнайно защо бе сложила на главата си малка черна шапчица с воалетка, прикриваща очите й. Лола бе решила, че тази шапчица й придава едновременно мистериозен и съблазнителен вид и допринася за затвърждаване на новата й роля на пренебрегнатата млада жена. В деня, в който Шайфър и Филип бяха фотографирани заедно, снимката на Лола се бе появила в три вестника, а после шест блога обявиха дискусия по нейния проблем. Единодушното мнение на участниците в тази дискусия бе, че Лола е сладур и че няма смисъл да се задоволява с Филип, тъй като може да има нещо много повече. Но след това интересът към нея бе бързо загаснал. Затова сега, макар това да означаваше, че ще бъде принудена да се срещне с Филип и Шайфър, та и Енид, двамата с Тайър бяха решили, че тя е длъжна да присъства на заупокойната служба на Били Личфийлд, ако ще и само за да напомни на хората за съществуването си.
Макар и с огромна неохота, Лола се бе съгласила. Нямаше нищо против да се види очи в очи с Филип и Шайфър, но Енид я ужасяваше. В деня, в който отиде да търси Филип в Украинския институт, и след като бе „нападната“ (по нейните думи) от папараците, тя бе решила, че няма смисъл да се задържа задълго там, за да не изгуби загадъчността си, поради което скоро след това се бе прибрала на № 1. В уюта и безопасността на апартамента на Филип тя го чака цял следобед. Прехвърляше ситуацията отново и отново в ума си и си мечтаеше да може да върне времето назад. Сега трябваше да измисли някакъв начин да се оправдае. Ала някъде към пет часа Енид се появи в апартамента на Филип — влезе тихо и застана точно зад гърба й. Лола беше в кухнята и тъкмо си наливаше поредната чаша водка за успокоение. Когато зърна възрастната жена, тя толкова се стресна, че едва не изпусна бутилката.
— О, скъпа! — възкликна Енид. — Радвам се, че си тук.
— Че къде другаде да бъда?! — тросна се Лола и отпи голяма чаша от питието си.