Ала смъртта на Били бе само едно от множеството чудати събития, които се бяха разиграли на № 1 в негово отсъствие. Започнало се е с Погрома на интернет, после открили кръста на Кървавата Мери и накрая хората разбрали, че той през цялото време е бил в апартамента на госпожа Хаутън. А накрая и тази свръхдоза на Били. О, да, още нещо! Твърденията на Лола, че е бременна от Филип Оукланд, който пък я бил изхвърлил заради Шайфър Даймънд! Но както твърдеше Минди, не всичко още било свършило — предстояло съобщението за годежа между Филип Оукланд и Шайфър Даймънд, които щели да се оженят след приличен период на траур по загубата на Били. Според Джеймс всичко това бе малко прекалено — ами горката Лола Фабрикънт? Някой запита ли се какво става с нея? Колкото и да му се искаше да разбере, той не смееше да попита.
Но съвсем скоро щеше сам да научи. Откри Минди в трапезарията да разговаря с Енид — двете отново бяха приятелки и изглеждаха потънали в обсъждане на любимата си тема — благоденствието на № 1. Той й кимна в опит да привлече вниманието й и тя го изгледа въпросително:
— Да?
— Ще отида да разходя Скипи — изрече той, като се опитваше да надвика шума от разговарящите хора наоколо.
— Защо? — попита тя.
— Защото има нужда от разходка!
— Както искаш! — махна с ръка съпругата му и се върна към разговора си.
Джеймс се опита да се измъкне от апартамента, обаче беше сгащен от Редмън Ричардли, който пък разговаряше с Даян Сойър. Редмън го сграбчи за ръката и се обърна към Даян:
— Нали познаваш Джеймс Гуч? Книгата му вече пета седмица е № 1 в класацията на „Ню Йорк таймс“!
Джеймс кимна благовъзпитано и се оттегли, но този път беше спрян от главния редактор на списание „Венити феър“, който искаше да го помоли да напише нещо кратко по повод смъртта на Били Личфийлд. Та когато най-сетне успя да се измъкне навън, беше вече три и десет. Грабна Скипи и хукна към ъгъла и паркинга.
Тръгна бавно по тясната калдъръмена уличка. В началото не я видя. А после чу, че тя вика името му и излиза изпод сянката на един вход, покрит с лозници. За момент Джеймс се слиса при вида й. Очевидно след погребението се бе прибрала вкъщи, за да се преоблече, защото сега бе облечена с мръсни дънки и старо червено скиорско яке. Но пък лицето й имаше същото онова сладко, беззащитно изражение, което винаги го караше да се опитва да я пази. Скипи заподскача около краката й и тя се засмя, а после се наведе да погали кученцето.
— Чудех се какво става с теб — отбеляза неловко Джеймс. — Добре ли си?
— О, Джеймс! Толкова се радвам, че те виждам! Опасявах се, че няма да дойдеш! Всички тук са взели страната на Филип и аз изгубих всичките си приятели! Дори нямам къде да живея!
— Да не би да спиш на улицата?! — изгледа я ужасен Джеймс.
— Не точно — спя на дивана на един приятел — отговори тя. — Но нали знаеш как е в такива случаи? Не мога да стоя там вечно! Не мога да се прибера и вкъщи, в Атланта, дори и да исках! Знаеш, че родителите ми фалираха!
— Господи! — възкликна възмутено Джеймс. — Как е можал Оукланд да ти причини всичко това?!
— Изобщо не му пука за мен! Както стана ясно, никога не му е пукало! Използвал ме е само за секс, а когато се насити, се върна при Шайфър Даймънд! И сега съм наистина самотна, Джеймс! Много самотна! — извика тя, като сграбчи ръкава му, сякаш се страхуваше да не изгуби и него. — Страх ме е! Направо не знам какво да правя!
— Първото, което трябва да направиш, е да си намериш апартамент! Или работа. Или и двете — заяви авторитетно Джеймс, сякаш всичко това можеше да стане е един замах. После поклати невярващо глава и допълни: — Още не мога да повярвам, че Оукланд просто те е изритал, без дори да прояви човещината да ти даде малко пари!
— Така е, не ми даде нищичко! — излъга Лола. Филип й бе изпратил чек за десет хиляди долара още преди седмица, но до апартамента на родителите й, а майка й го бе препратила на адреса на Тайър. Обаче Джеймс нямаше нужда да знае такива подробности. — Филип Оукланд изобщо не е такъв, за какъвто го мислиш! — добави.
— Напротив! Той е точно такъв, за какъвто винаги съм го мислел! — изтъкна назидателно Джеймс.
Лола го погледна в очите и пристъпи крачка напред, а после извърна глава, сякаш се срамуваше.