— Знам, че почти не се познаваме — прошепна смирено, — но не знам защо се надявах, че ще можеш да ми помогнеш… Нямам си никого, към когото да се обърна…
— Горкичката тя! — въздъхна Джеймс, а после смело добави: — Кажи ми какво да сторя за теб и ще го имаш!
— Можеш ли да ми дадеш назаем двадесет хиляди долара?
Джеймс примигна, когато чу такава голяма цифра.
— Това са много пари! — изрече предпазливо.
— Съжалявам. — Крачка назад. — Не трябваше да те притеснявам с проблемите си! Е, нищо, все ще измисля нещо! Беше ми много приятно да се запознаем с теб, Джеймс! Ти беше единственият човек в онази проклета сграда, който се държа с мен като е човек! И между другото, поздравления за огромния ти успех! Винаги съм знаела, че ти си звезда!
Въздъхна театрално, обърна се и се отдалечи.
— Лола, спри! — точно навреме и като по ноти извика Джеймс.
Тя се обърна, усмихна се храбро и поклати глава.
— Не се тревожи за мен! Ще се оправя! Все някак си ще оцелея!
Той я настигна и изрече:
— Виж какво, наистина искам да ти помогна! Но трябва да помисля малко!
Разбраха се да се чакат под арката в парка „Уошингтън Скуеър“ на следващия ден следобед.
Джеймс се завърна на помена за Били, където автоматично се сблъска със самия сатана — Филип Оукланд!
— Извинявай — смотолеви той.
— Хей, разбрах, че книгата ти е № 1 в класацията! — извика Филип. — Поздравления!
— Благодаря — отвърна хладно Джеймс. Забеляза, че като никога Филип Оукланд не бързаше да се измъкне от него. Реши да се възползва от случая и да го накара да се почувства неудобно — поне това можеше да направи за Лола. — Току-що видях приятелката ти! — изрече с обвинителен тон.
— Така ли? — погледна го объркано Филип. — Коя по-точно?
— Лола Фабрикънт!
Сега вече Филип се притесни.
— Ние вече не сме заедно — промърмори сконфузено и отпи от шампанското си. — Извинявай, но правилно ли чух? Наистина ли си я видял току-що?
— Точно така. Долу, на паркинга. Няма къде да живее.
— Но нали трябваше да бъде в Атланта, при родителите си?!
— Е, но не е! — сряза го Джеймс. — Сега е в Ню Йорк!
Щеше да каже и още много повече, но точно в този момент към тях се приближи Шайфър Даймънд и хвана Филип под ръка.
— Здравей, Джеймс! — измърка и се приведе, за да го целуне по бузата, като че ли бяха стари приятели.
„Да — каза си Джеймс, — смъртта действително превръща хората в стари приятели.“ На глас попита:
— Ти също ли познаваше Били? — Но после си спомни, че именно тя бе открила трупа му, и се почувства като идиот. — Извинявай!
— Няма проблеми — кимна Шайфър.
Филип изтръгна ръката си от нейната и промърмори:
— Джеймс казва, че току-що е видял Лола Фабрикънт. Долу на паркинга.
— Тя беше и на погребението — опита се да обясни Джеймс.
— Опасявам се, че сме я изпуснали — отбеляза хладно Шайфър и двамата с Филип се спогледаха. — Извинете — допълни и се отдалечи.
— Беше ми приятно да се видим — побърза да каже Филип и хукна след нея.
Джеймс си взе нова чаша шампанско от близкия поднос и се сля с тълпата. Шайфър и Филип стояха леко встрани, държаха се за ръце и кимаха, разговаряйки с друга двойка. Нямаше съмнение, че Филип Оукланд изобщо не изпитваше вина за онова, което беше причинил на Лола. Тази мисъл отврати Джеймс. Придвижи се навътре в дневната и се отпусна на една мека софа, откъдето се зае да оглежда присъстващите. Беше пълно с всякакви известни личности — хора на изкуството, представители на медиите, светски личности и звезди от света на модата, които съставляваха бъбрещите класи и определяха неговия и света на Минди през последните двадесет години. Но сега, след като бе отсъствал цял месец от този огромен град, вече гледаше на тези хора е други очи. Колко глуповато изглеждаха всички! Половината от гостите се бяха подлагали на някакъв вид корекции на тялото, включително и мъжете. А смъртта на Били беше за тях просто поредното извинение да се съберат на купон, за да се нагълтат с шампанско и черен хайвер и да обсъдят последните си проекти. А междувременно, долу на улицата, бездомна и най-вероятно умираща от глад се разхождаше една млада жена — Лола Фабрикънт, която бе погълната от тази тълпа и надлежно изплюта, когато не успя да отговори на високите им изисквания.