Зад него минаха мъж и жена, които си шепнеха:
— Чух, че семейство Райе имали Реноар!
— В трапезарията е. Струвал им е десет милиона долара! Обаче е много мъничък. Е — весел смях, — все пак е Реноар! Така че, на кого му пука колко е голям!
Защо да не се обърне към Ана-Лиза Райе за тези двадесет хиляди долара? Тя очевидно имаше толкова много пари, че направо не знаеше какво да прави с тях!
Тази мисъл мина през главата на Джеймс, но веднага след това се сети, че и той вече разполага с пари — при това е много повече, отколкото беше очаквал. Преди две седмици агентът му го беше информирал, че ако продажбите на книгата му продължават в същия дух — а нямало причина това да не стане — Джеймс щял да спечели чисти два милиона долара! Ала въпреки тази изумителна новина, след като се върна в Ню Йорк и към ежедневието си, той видя, че нищо в живота му не се е променило. Продължаваше все така да се буди като Джеймс Гуч, женен за Минди Гуч, живеещи странния си дребен живот в странния си тесен апартамент. Единствената разлика бе, че сега, през тези две седмици между двете турнета във връзка с промоцията на книгата му, той нямаше какво да прави.
Джеймс се изправи, прекоси дневната и излезе на най-ниската от трите тераси на семейство Райе. Приведе се през парапета и огледа Пето авеню. То също си беше съвсем същото като преди. Изпи шампанското си и се втренчи за миг в празното дъно на чашата си. Точно като него и той се чувстваше празен. За първи път през неговия живот над главата му не тегнеше дамоклиев меч, за първи път той нямаше повод да се оплаче от каквото и да било, и нищо, заради което да си отреже главата. При все това не се чувстваше удовлетворен. Върна се в дневната, плъзна поглед из пъстрата тълпа наоколо и му се прииска да бе отново на паркинга заедно с Лола.
На следващия следобед Джеймс и Лола се срещнаха под арката в парка „Уошингтън Скуеър“. Твърдо решен да се прави на герой, той бе прекарал цялата сутрин в опити да намери апартамент за момичето. Минди щеше да бъде шокирана от завидната му последователност и прилежание, но пък Минди никога не се бе нуждаела от помощта му — за разлика от Лола. След като се обади на няколко места, асистентката на Редмън Ричардли му съобщи за някакъв апартамент на Осемнадесета улица и Десето авеню, който може би в момента е свободен. Наемът бил хиляда и четиристотин долара на месец и апартаментът бил студио. А когато Джеймс издири собственичката, оказа се, че тя не само че била чела романа му, но дори се била влюбила в него — факт, който автоматично улесни проблема с огледа на квартирата. И сега трябваше да бъдат там в три. След всичко това Джеймс отиде в банката и там, чувствайки се като престъпник, изтегли пет хиляди долара в брой. Когато се запъти към парка, видя, че Лола вече го чака. Под очите й имаше размазана спирала, сякаш беше плакала и не беше имала сили да се измие.
— Добре ли си? — изгледа я загрижено той.
— А ти как мислиш? — изрече с горчивина в гласа тя. — Чувствам се като бездомница! Всичко, което притежавам, се намира на склад и ми струва по сто и петдесет на месец! Нямам къде да спя! А банята в онова място, където сега съм временно, е отвратителна! Страхувам се дори да си взема душ! А ти… успя ли да измислиш нещо?
— Донесох ти малко пари — отговори Джеймс. — Както и нещо друго, нещо, което, вярвам, ще те направи много щастлива! — Направи пауза за ефект, а след това изрече гордо: — Мисля, че ти открих апартамент!
— О, Джеймс! — възкликна тя.
— Само за хиляда и четиристотин на месец! Ако ти хареса, можем да използваме парите, които нося, за да платим депозита и наема за първия месец!
— Къде се намира това? — изгледа го със съмнение Лола. Когато той й каза, тя се нацупи. — Много е далече! Та това е практически до реката!
— Но пък е достатъчно близо до Пето авеню, за да се налага да хващаме такси!
Въпреки това Лола настоя да отидат дотам с такси. Колата спря пред малка постройка от червени тухли, която, предвид квартала, Джеймс прецени като бивш приют за бездомници. На приземния етаж имаше ирландска кръчма. Двамата е Лола тръгнаха по тясната дървена стълба, която ги отведе до къс коридор с линолеум на пода. Апартаментът беше ЗС. Джеймс натисна бравата и видя, че е отключено. Жилището представляваше просто една стая — нормална стая от нормален апартамент — с миниатюрен гардероб, миниатюрна баня с душ и две тесни вратички, зад които се разкри миниатюрна кухня. Но иначе беше чисто и светло, с два ъглови прозореца.
— Не е зле! — отбеляза усмихнало той.