На следващия ден Джеймс почука на вратата на новия апартамент на Лола и я завари седнала на голия матрак на своя разтегаем диван, обляна в сълзи.
— Какво става? — изрече притеснено той и се приближи плахо.
— Това! — посочи неопределено тя. — Нямам дори възглавница!
— Ще ти донеса една от дома. Жена ми няма да забележи.
— Не ми трябва някаква си стара възглавница от дома ти! — извика Лола, като се запита как успя да си избере за спасител най-стиснатия мъж в Манхатън. — Смяташ ли, че би могъл да ми дадеш малко пари? Може би останалите петнадесет хиляди долара?
— Не мога да ти ги дам наведнъж — отбеляза притеснено Джеймс. — Жена ми ще заподозре нещо. — След като обмисли добре нещата, Джеймс стигна до заключението, че ще плаща наема на Лола в продължение на шест месеца и ще й дава на ръка по две хиляди допълнително, за да има какво да яде. — А когато си намериш работа — допълни, — всичко ще се оправи. И ще разполагаш е много повече пари, отколкото аз на твоята възраст!
Оттогава Джеймс започна да я посещава в апартамента й всеки следобед. Понякога я водеше в ирландската кръчма под тях — както казваше самият той, за да се уверял, че поне веднъж на ден се хранела нормално, — а след това се мотаеше при нея. Свободното пространство наоколо му харесваше, както и следобедната ярка светлина. Казваше, че апартаментът на Лола е по-светъл от неговия собствен.
— Джеймс — заяви веднъж тя, — имам нужда от телевизор!
— Нали си имаш компютър? Можеш да гледаш всички телевизионни програми на него! Нали така правят хората в наши дни?
— Да, всички си имат компютри. Но и телевизори!
— Би могла да четеш книга — изтъкна той. — Чела ли си, например, „Анна Каренина“? Или „Мадам Бовари“?
— Чела съм ги и двете, и двете смърдят! Освен това тук нямам място за книги! — оплака се тя от тясното си пространство.
Накрая Джеймс й купи телевизор — шестнадесетинчов „Панасоник“, който поставиха на перваза на прозореца.
В деня преди началото на второто турне на Джеймс той се появи в апартамента й по-рано от обичайното. Беше единадесет часа, но тя все още спеше. Главата й почиваше върху възглавницата, която си беше купила от „Ей Би Си Карпет“, а завивката, с която беше покрита, по преценка на Джеймс струваше най-малко хиляда долара. Но когато той я запита какви са тези скъпи неща, тя му заяви, че ги е купила на някаква разпродажба само за сто долара. Да не би да очаквал от нея да спи без завивки?! Не, разбира се, че не бил очаквал, съгласи се той и повече не повдигна въпроса.
— Колко е часът? — промърмори тя, като се претърколи на леглото.
— Почти обед е! — изтъкна той. Не му харесваше много, че тя спи толкова до късно, което го накара да се запита какво ли е правила цяла нощ, че сега да спи до обед. Може пък да е депресирана? — Утре сутрин тръгвам — обясни той. — Много рано. Затова исках да ти кажа „довиждане“. И да се уверя, че си добре.
— Кога ще те видя пак? — измърка тя, като протегна ръце към тавана. Беше облечена в тънка оранжева нощница без нищо отдолу.
— Чак след месец.
— Къде ще ходиш сега?
— Англия, Шотландия, Ирландия, франция, Германия, Австралия и Нова Зеландия.
— Това е ужасно!
— Ужасно за нас, но добре за книгата! — изтъкна той.
Тя отметна завивката си, потупа мястото до себе си и прошепна:
— Ела да ме гушнеш! Ще ми липсваш!
— Аз не мисля, че… — изрече предпазливо той, макар че сърцето му се разтуптя.
— Това е само една прегръдка, Джеймс! — обори съмненията му Лола. — Нищо порочно!
Той се излетна на леглото до нея, поставяйки внимателно дългото си тяло така, че между тях да останат няколко сантиметра. Тя се обърна към него и сви колене така, че докосна слабините му. Дъхът й миришеше на водка и цигари и той за пореден път се запита къде е ходила през нощта. Дали е правила секс с някого?
— Ти си смешен, знаеш ли? — прошепна Лола.
— Така ли?
— Виж се само! Толкова си вдървен!
— Не съм много сигурен, че трябва да правим подобно нещо!
— Че ние нищо не правим! Но ти го искаш, нали?
— Аз съм женен — прошепна Джеймс.
— Жена ти няма как да узнае — измърка Лола, плъзна ръка и стигна до втвърдения му пенис. — Готов си!
Започна да го целува по устата, като пъхна дебелия си език между зъбите му. Джеймс бе прекалено слисан, за да окаже каквато и да било съпротива. Това бе толкова различно от целувките на Минди, които бяха само леко докосване като перце. Не си спомняше кога за последен път се бе целувал така. Даже си мислеше, че хората вече не го правят. А кожата на Лола беше толкова мека, като бебешка! Джеймс плъзна ръка по гърба и тила й. Всичко беше толкова гладко, без нито една бръчица! После колебливо докосна гърдите й през тънката материя на нощницата и усети втвърдените й зърна. Претърколи се върху нея и се вдигна на лакти, за да огледа лицето й. Дали да продължи? Толкова време беше минало, откакто не бе правил любов, че се питаше дали все още си спомня движенията.