Три дена след заупокойната служба в памет на Били Личфийлд Енид й се обади и тъй като не разпозна номера, който я търсеше, Лола вдигна.
— Чувам, че си се върнала в Ню Йорк! — отбеляза хладно Енид.
— Точно така — отговори кратко Лола.
— За теб щеше да бъде по-добре да не го беше правила — въздъхна разочаровано възрастната жена. — Как смяташ да оцелееш тук?
— Честно казано, Енид, това не е твоя работа! — сряза я Лола и й затвори.
Но сега, когато знаеше, че отново е попаднала в обсега на радара на Енид, тя си даваше сметка, че трябва да внимава. С тази старица човек никога не знаеше какво го очаква.
Но тази конкретна вечер, докато стоеше на отсрещния тротоар, тя видя единствено Минди Гуч — дърпаше зад себе си количка, пълна с хранителни продукти.
— Трябва ми работа! — заяви Лола на Тайър, когато пристигна при него и се стовари върху вечната купчина мръсни дрехи на походното легло на Джош.
— Защо? — погледна я изненадано той.
— Не се дръж като идиот! Защото ми трябват пари, разбира се!
— На теб, както и на всички останали в Ню Йорк под тридесетгодишна възраст! Поколението на бума на бебетата взеха всичките пари и сега за нас, младите, не остана почти нищо!
— Не се шегувай, ако обичаш! — сряза го Лола. — Говоря ти съвсем сериозно! Джеймс Гуч отново заминава на турне. А ми е оставил само петстотин долара! Толкова е стиснат, че направо нямам думи! А книгата му стои на първо място в списъка на бестселърите вече два месеца! Имай предвид, че само за това той получава по пет хиляди долара седмично! Като бонус, моля ти се! — Скръсти ръце пред гърди, присви очи и отсече: — Казах му, че вече е крайно време да ми даде парите!
— А той какво каза? — изгледа я Тайър. — Правила си секс с него, нали? Значи сега ти е задължен! Защото иначе няма никаква друга причина, поради която да правиш секс е него освен парите!
— Аз не съм курва! — промърмори Лола.
Тайър се изсмя и отбеляза:
— Като стана въпрос за това, мисля, че се сещам за една много подходяща работа за теб! Днес един човек ни изпрати молба по имейла. Търсел писатели. Или по-точно — писателки! За някакъв нов уебсайт. Плащал по хиляда долара на парче. Честно да ти кажа, това ми се струва твърде подозрително, но пък нищо не ти пречи да провериш!
Лола си записа информацията. Да не работиш нищо в Ню Йорк се бе оказало далеч по-скъпо удоволствие, отколкото тя бе очаквала. Прекалено дългият престой в тясната й квартира я подлудяваше, така че някъде към девет вечерта обикновено излизаше и потърсваше убежище в някой от клубовете в квартала. Портиерите я познаваха и обикновено я пускаха — красивите, свободни млади жени се считаха по тези места за ценни притурки към клиентелата. Освен това почти никога не й се налагаше да си плаща питието. Но все пак трябваше и да яде, както и да си купува дрехи, за да изглежда добре за тези безплатни питиета. Намираше се в порочен кръг. За да запази начина си на живот, тя се нуждаеше от пари в брой.
Още на следващия ден отиде на адреса от имейла. Сградата не беше много отдалечена от квартирата й — беше една от онези импозантни постройки, които бяха наизскачали напоследък край река Хъдсън. Отиваше в апартамент 16С, но вместо да се обади, както се правеше на № 1, портиерът тук просто я помоли да се подпише на един списък, сякаш отиваше в офис. Когато почука на вратата, беше посрещната от младолик мъж със стряскаща татуировка около врата. Но при по-близък оглед Лола видя, че татуировката обхваща не само врата му, но и цялата дясна ръка. Освен това лявата му ноздра беше пробита с халка.
— Ти трябва да си Лола — отбеляза мъжът. — Аз се казвам Марке! — И не си направи труда да се ръкува с нея.
— Марке ли? — изуми се тя, докато вървеше след него към пестеливо обзаведената дневна, от която се разкриваше изглед към магистралата Уест Сайд, кафявите води на Хъдсън и хоризонта на Ню Джърси. — Името ти е Марке?
— Точно така — изрече хладно Марке. — Някакъв проблем ли имаш е името ми? Да не би да си от онези хора, дето имат проблеми е имената на другите?
— Нищо подобно! — махна пренебрежително Лола, с което даде на Марке още отсега да разбере, че тя не е от хората, които се плашат лесно. — Просто никога не бях чувала човек е точно това име.