— Е? — изгледа я многозначително Минди. — Сега ще направиш ли нещо по този въпрос?
Енид вдигна уморените си очи към нея и изрече:
— Казах ти да го вземеш на работа — този Тайър Кор! Още преди месеци ти казах! Ако го беше сторила още тогава, всичко това тук нямаше да го има!
— И защо аз трябва да го наема? Защо не го наемеш ти?
— Защото ако работи за мен, ще продължи да прави същото — ще ходи по коктейли и ще си измисля неприятни неща за хората, които после ще продължи да пише. А ако ти го наемеш, тогава ще работи за корпорация. Ще бъде приклещен от девет до пет в тясната си канцелария, ще взема метрото като всеки друг работник в този град и ще обядва със сандвич на бюрото си. Това със сигурност ще го накара да погледне на нещата от по-различен ъгъл!
— Ами тази Лола Фабрикънт?
— Ти за нея не се притеснявай, скъпа! — усмихна се загадъчно Енид. — Аз ще се погрижа за нея! Ще й дам точно това, което иска — публичност!
Два дена по-късно в рубриката на Енид Мърл се появи „Истинската история на Лола Фабрикънт“. Всичко беше там: как Лола се е опитала да излъже, че е бременна, за да върже един мъж, как е вманиачена на тема дрехи и обществен статус, как отказва да се превърне в човек, отговорен за своите действия, как няма желание да се съобразява с когото и да било. С което Енид я превърна в олицетворение на всичко погрешно, превратно и сбъркано в съвременните млади жени. Описана в така характерния цветист стил на Енид Мърл, Лола, превъртяла на тема статус, се сдоби със статуса на най-новото плашило за всички подрастващи.
През следобеда, когато текстът излезе, Лола седеше на леглото в миниатюрния си апартамент и четеше за себе си в интернет. Вестникът лежеше точно до компютъра й, сгънат на рубриката на Енид. При първото й прочитане тя бе избухнала в сълзи. Как може Енид да бъде толкова жестока?! За съжаление обаче тази рубрика не се оказа краят. Тя бе разпалила огнен порой от негативни отзиви за Лола Фабрикънт из цялото интернет пространство. Наричаха я „пачавра“ и „курва“, правеха дисекция на физическите й черти — няколко души бяха изказали (съвсем правилно) предположението, че си е правила корекция на носа и че има импланти в гърдите, а стотици мъже й бяха оставили съобщения на страницата й във „фейсбук“, описвайки онова, което биха искали да й причинят сексуално. Като цяло, предложенията им не бяха никак приятни. Един например пишеше, че му се иска „да завре топките си в гърлото й и да натиска, докато тя не се задуши и очите й не изскочат от орбитите й“. До този момент Лола неизменно се бе наслаждавала на необузданата злост, която цареше из интернет, защото смяташе, че хората, за които там пишеха, по някакъв начин са си го заслужили. Но сега, когато негативните отзиви засягаха нея, това вече беше съвсем друга работа. Болеше я. Чувстваше се като ранено животно, което се влачи и оставя кървава диря. Накрая, след като изчете още един блог за себе си, в който някой бе написал, че такива като Лола Фабрикънт заслужават да умрат сами в приют за бездомници, тя отново се разрева.
„Не е честно!“ — мислеше си тя, докато се люлееше като обезумяла върху тънкия матрак. Незнайно защо, но бе приела, че след като стане прочута, всички изведнъж ще я харесат. Отчаяна, тя изпрати съобщение на Тайър Кор: „Къде си????!!!!“ Изчака няколко минути, а когато не получи отговор, изпрати нов текст: „Не мога да изляза от къщи! Гладна съм! Трябва ми храна!“ Изпрати есемеса, а после веднага още един: „И донеси алкохол!“. Накрая, час по-късно, Тайър отговори само с две думи: „Зает съм.“
Все пак накрая се появи, носещ торбичка със сиренки.
— Всичко е по твоя вина! — изпищя Лола.
— По моя ли? — изгледа я изненадано той. — Нали точно това винаги си искала — публичност?!
— Така е, но не от този род.
— В такъв случай не трябваше да се заемаш е този уебсайт — сви рамене той. — Да си чувала някога за „свободна воля“?
— Трябва да оправиш нещата! — изпищя Лола.